Луи III Валоа-Анжуйски

Луи III Валоа-Анжуйски (на френски: Louis III d'Anjou; * 25 септември 1403, 12 ноември 1434, Козенца) от Дом Валоа-Анжу, е от 1417 до 1434 г. херцог на Анжу и Калабрия (1426 – 1434), титулуван крал на ЙерусалимНеапол и Сицилия (1417 – 1434), граф на Прованс и Мен (1417 – 1434)[1].

Луи III Валоа-Анжуйски
херцог на Анжу и Калабрия,
титулуван крал на Неапол, Сицилия и Йерусалим

Роден
Починал
12 ноември 1434 г. (31 г.)
Управление
Период 1417 – 1434
Предшественик Луи II Валоа-Анжуйски
Наследник Рене I Анжуйски
Други титли граф на Мен, Турен, Прованс и Форкалкие
Arms of Louis dAnjou.svg
Семейство
Род Дом Валоа-Анжу
Баща Луи II Валоа-Анжуйски
Майка Йоланда Арагонска
Братя/сестри Рене I (Анжу)
Мари д'Анжу
Съпруга Маргарета Савойска
Луи III Валоа-Анжуйски в Общомедия

Произход и наследствоРедактиране

Той е големият син на Луи II Валоа-Анжу, титулярен крал на Неапол, и съпругата му принцеса Йоланда Арагонска. Сестра му Мари д'Анжу e омъжена за френския крал Шарл VII.

След смъртта на баща си през 1417 година Луи II наследява Анжу, Прованс и претенциите за короната на Неапол.

Кралство НеаполРедактиране

Наследник на Джована II АнжуйскаРедактиране

 
Замък Тараскон, построен от Луи III

През 1419 година Луи е признат от папа Мартин V (папите са върховни сюзерени на Неапол) за наследник на бездетната неаполитанска кралица Джована II Анжуйска и събира в Рим голяма армия за завоюване на Неапол.[2] Изплашената Джована II спешно осиновява и признава за наследник Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия. Луи III е принуден да отстъпи.[3]

Скоро Джована II, разтревожена от това, че Алфонсо V Арагонски вече се държи в Неапол като крал, възползвайки се от заминаването на му за Испания отменя неговото осиновяване[4].

През 1423 година Джована II Анжуйска осиновява сега Луи III, и го провъзгласява за свой наследник и херцог на Калабрия. В последващите години Луи III и Джована водят борба с периодически възвръщащите си арагонци.

На един от бреговете на река Рона, по поръчка на Луи е построен замъка Тараскон.

Жана д'АркРедактиране

 
Mаргарита Савойска

Луи III е сред поддръжниците на Жана д'Арк.[5] Така на 17 юли 1429 година той присъства на коронацията на крал Шарл VII в Реймс като един от светските перове на Франция наред с Луи I Бурбон-ВандомШарл I дьо Бурбон (тогава още граф Клермон) и Жан II д'Алансон.

Брак с Маргарита СавойскаРедактиране

Луи III се жени на 31 август 1432 г. за 14-годишната Маргарита Савойска (1420 – 1479). Тя е дъщеря на граф Амадей VIII Савойски (1383 – 1451), по-късният антипапа Феликс V, и съпругата му Мария Бургундска (1386 – 1428), която е дъщеря на херцогът на БургундияФилип II Смели и Маргарита Фландърска. Бракът е бездетен.[6]

СмъртРедактиране

Луи III Анжуйски се оттегля в Калабрия, откъдето чака да бъде призован на неаполитанския трон[7]. Той се разболява от малария и умира в Козенца след две години през 1434 г. Кралица Джована II го преживява с година, признава за наследник Рене Добрия – по-малък брат на Луи III.

БележкиРедактиране

  1. El compromís de Casp (Resposta al Sr. Menéndez Pidal), de Ferran Soldevila. Barcelona, 1994, 3a ed., ISBN 84-232-0481-2
  2. Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.354
  3. Amedeo Miceli di Serradileo, Una dichiarazione di Luigi III d'Angiò dalla città di San Marco, „Archivio Storico per la Calabria e la Lucania“, Roma, XLIII, 1976, pp. 69 – 83
  4. Historia de España de la Edad Media, de Vicente Álvarez Palenzuela. Barcelona, 2008, 3a ed., ISBN 978-84-344-6668-5
  5. Roger Duchêne, Et la Provence devint française, Paris: Mazarine, 1982. (ISBN 2-86374-088-1), p. 70
  6. Marcelle-Renée Reynaud (préf. Marcel Pacaut), , Lyon, Centre interuniversitaire d'histoire et d'archéologie médiévales – Presses universitaires de Lyon, coll. „collection d'histoire et d'archéologie médiévales“,‎ 2000, 208 p. (ISBN 978-2-7297-0657-9)
  7. McIntire, C.T., „History and historical understanding“ Grand Rapids 1984