Лука Говедаров
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. |
Лука Говедаров е български журналист, председател на „Съюз на провинциалните журналисти“ и главен редактор на пловдивския вестник „Юг“.
| Лука Говедаров | |
|---|---|
| български журналист | |
| Роден | |
| Починал | 1950 г.
|
| Псевдоним | Гърмидолски |
БиографияРедактиране
Лука Говедаров е роден на 3 юли 1890 г. в град Пловдив, в семейството на Иван Говедаров и Мария Пранчова. Баща му е известен с редакторската си работа във вестник „Марица“ в Пловдив, също така управлява книжарницата на дружество „Промишление“ в Цариград.
Завършва Юридическия факултет в Софийския университет. По време на обучението си в университета, той работи като репортер във вестниците „Вечерна поща“ и „Утро“. През 1912 г. заминава за Швейцария, където следва журналистика до 1914 г. След като се завръща в Пловдив става главен редактор на вестник „Юг“. Говедаров пише статии, рецензии и преводи. Води рубриката „Ако грешим, поправете ни“, пише и хумористични статии като се подписва с псевдонима Гърмидолски. През 1930 г. вестник „Юг“ се сдобива със собствена сграда, в която се помещава администрация, редакцията и собствена печатница с модерни машини.
Лука Говедаров е изключен от Съюза на провинциалните журналисти. Той умира в изолация през 1950 г.
„Съюз на провинциалните журналисти“Редактиране
Лука Говедаров развива активна дейност за запазването на Съюза. Като юрист той прави опити да легитимира първоначалното название – Съюз на журналистите в България, което обаче влиза в противоречие с нормативните актове организацията да отразява регионалния си облик. Дружеството на столичните журналиси също изрзява несъгласие, защото с приетото име се обхваща цялата страна. Държавните регистрационни органи задължават организацията да добави към името си „провинциални“. Говедаров и Управителния съвет изразяват несъгласие, заради разбирането си, че България не може да се дели на столица и провинция, но Говедаров с компетентността си на юрист намира изход от ситуацията като вместо провинциални, вписва в регистъра за утвръждаване определението „професионални“. Десетият редовен конгрес взема решение да се свика извънреден конгрес, който да одобри промените в названието и да ги впише в съюзния устав. Но проблемът не се решава и председателят – Лука Говедаров поема в друга насока – за съдебна регистрация. Въпреки че тя се санкционира, от нея не следват правни последици за узаконяване на устава и името на Съюза, тъй като това право принадлежи на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. С този последен опит се слага и край на усилията да се отхвърли определението „провинциални“.
Едно от най-значимите дела на Съюза е обнародването на „Златния алманах на България“. Той има научно-популярен характер, като текста е на два езика – български и френски и е богат с илюстративен материал. Книгата е пътеводител и ориентир, в който се съдържа всестранна информация за България.
Лука Говедаров е сред инициаторите да се постави начало на съюзно списание „Български журналист“, и той е избран за негов редактор. Изданието представя пред обществото целите на провинциалната организация.
В първите месеци на деветосептемврийската власт журналисти застават срещу журналисти-професионалисти, за да отхвърлят с политически мотиви техните познания, опит и принос за развитието на вестникарството, така Говедаров вече не е част от Съюза и трудно възприема незаслужената обществена изолация.