Лука Джеров
Лука Григоров Джеров или Джерев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Лука Джеров | |
|---|---|
 | |
| Роден |
27 октомври 1869 г.
|
| Починал | 20 ноември 1948 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Лука Джеров в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в Битоля, тогава в Османската империя. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“.[2] Произхожда от известния възрожденски род Джерови, братовчед е на Спиро Джеров и внук на Спиридон Джеров.[3] В периода 1888 – 1890 година учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. През 1892 година подпомага Даме Груев и заедно с Анастас Лозанчев създават революционна група с име „Учителски съюз“. В София през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в Младата македонска книжовна дружина и подпомага издаването на списание „Лоза“ и вестник „Глас македонски“. През 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет с четата на Стефан Попов. След това се изтегля в България и редактира вестник „Глас македонски“.[4]
От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в демирхисарското село Цер, а през 1897 – 1898 учителства в Кичево. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и Дебърско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката Донка Чешмеджиева, търговеца Насте Бунгуров и игумена манастира на „Пречиста“ – архимандрит Софроний.[5] Арестуван е и е затворен през 1899 година, а след освобождението си през 1901 година става член на Битолския окръжен революционен комитет като замества Георги Сугарев след разкритията на Йосифовата афера[6]. На Смилевския конгрес през 1903 година е определен за ръководител на Кичевския революционен район по време на Илинденско-Преображенското въстание. Води чета, заедно с Ванчо Сърбака, от около 200 души и дава сражения на турския аскер по време на въстанието при Кичево, Извор, Душегубица, Лавчани, местността Лопушник.[4]
След потушаването на въстанието се прибира в България и се сближава с групата на санданистите. През 1907 година води чета в Битолско. След Междусъюзническата война се установява в София. Участва в дейността на Временното представителство на бившата ВМОРО.[7]
| Чета на Лука Джеров, 1 август 1907 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Лука Джеров | Битоля | ||
| 2. | Атанас А. Лимонов | Бургас | ||
| 3. | Димитър Х. Узунов | Лозенград | ||
| 4. | Костадин Димитров | Кратово | ||
| 5. | Тодор Велев | Битоля | ||
| 6. | Тальо Петров | Битоля | ||
| 7. | Глигор Гьоков | Охрид | ||
| 8. | Димитър Марков | Палеор | Кайлярска | |
| 9. | Пандо п. Христов | Олища | Костурска | |
| 10. | Михаил Стоянов | Ораовец | Кичевско | |
| 11. | Фото Дичев | Дреновени | Костурска | |
| 12. | Янаки Лазаров | Апоскеп | Костурска | |
| 13. | Петро Георгиев | Клисура | Костурска | |
| 14. | Коле Блажев | Охрид | ||
| 15. | Яне Димитров | Поздивища | Костурска | |
| 16. | Крум Петишков | Плевен | ||
| 17. | Никола Радев | Челопеч | Пирдопска | |
| 18. | ? Иванов | Ямбол | ||
| 19. | Сандо Здравков | Щип | ||
| 20. | Георги Стоянов | Неврокоп | ||
| 21. | Алек. Петров | Ямбол | ||
| 22. | Петър Наумов | Битоля | ||
| 23. | Петър Наумов | Велес | ||
| 24. | Георги Чомаков | Тетово | ||
| 25. | Ташо Наумов | Битоля | ||
| 26. | Солтир Стрезов | Битоля | ||
| 27. | Димитър Захариев | Радомирска | ||
| 28. | Атанас Ив. Бъклов | Пирок | Одринска | |
| 29. | Никола Ив. Нешов | Хасково | ||
| 30. | Никола Г. Кондов | Мокрино | Костурска | [8] |
На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Умира в София на 20 ноември 1948 година.[9][10]
Четата на Джеров през 1907 г.
Бойното ръководно тяло на Дебърско-Кичевския район през 1903 г. – Янаки Янев, Джеров и други
Четата на Джеров (в центъра седнал)
Христо Настев (1), Лука Джеров (2), Тома Николов (3) и Йордан Тренков (4)
Удостоверение от Илинденската организация
Удостоверение от Илинденската организация
РодословиеРедактиране
| Спиридон Джеров (? - 1822) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Григор Джеров | Иван Джеров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Джорджев (1840 - ?) | Лука Джеров (1869 - 1948) | Никола Джеров (1892 - 1975) | Михаил Джеров | Спиро Джеров (1835 - 1868) | Климент Джеров (1867 - 1916) | Аница Панова | Димитър Джеров | Евтим Джеров (1873 - 1918) | Славка Джерова (ок. 1880 - 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Русев | Люба Русева | Асен Джеров (1897 - 1954) | Недялка Карагьозова | Елена Палазова (1902 - 1977) | Иван А. Палазов (1892 - 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Русева (р. 1943) | Александър Джеров (р. 1929) | Димитър Джеров (1934 - 2020) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препраткиРедактиране
- Спомени на Лука Джеров – на македонска литературена норма
- „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“, Свидетелство от Лука Джеров за дейността на Рафаел Камхи, София, 1943 година
- „Битолското клане“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. II, книга 5 (15), София, април 1929 година
БележкиРедактиране
- ↑ Кратка биография на Лука Джеров
- ↑ Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7 – 8, стр.353 – 357
- ↑ „Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“[неработеща препратка]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 189.
- ↑ Татарчев, Христо. Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 89.
- ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.259 – 260
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 400.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 45.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 129.