Луковец

селище в Гърция

Луковец или Луковиц (на гръцки: Σωτήρα, Сотира, до 1926 година Λούκοβιτς, Луковиц[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

Луковец
Σωτήρα
— село —
Църквата „Света Петка“ в Луковец
Църквата „Света Петка“ в Луковец
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 376 m
Население 205 души (2011 г.)
Луковец в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северно от Воден, на пътя за Драгоманци.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Лукович с 28 джизие ханета (домакинства).[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луковиц (Lukovitz), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Луковец (Loucovetz) е посочено като село във Воденска каза с 52 къщи и 280 жители българи.[4]

В 1880 година леринският владика Герман установява, че поп Никола пее на български в Луковец, изземва славянските църковни книги и ги заменя с гръцки.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Луковиц живеят 300 жители българи християни.[7] През 1903 година селото е чифлик на Демир бей, който, както съобщава Атанас Шопов, оказва натиск над местните жители за приемане на исляма. Осем семейства, изгонени от него, се установяват във Воден.[8]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] В 1904 година в Луковец е открито българско училище.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковец (Lukovetz) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и свещеник Костадин Наумов, Марко Иванов (60 години) и жена му, Григор Иванов, Петко Карабатаков, Доне Мицов и Ристо Петров Беширов са смазани от бой.[12]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковец остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Луковец има 25 къщи славяни християни.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Сотира. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Луковец е представено като смесено местно-бежанско с 22 бежански семейства и 82 души бежанци.[14]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 226 205

ЛичностиРедактиране

Свързани с Луковец
  •   Атанас Кръстев, български революционер, воденски войвода, сражавал се край Луковец в 1903 година[15]
  •   отец Костадин, български екзархийски свещеник, убит посред бял ден на Воденската гара от гръцките окупационни власти[16]
  •   отец Стоянов, български екзархийски свещеник, живеещ във Воден, умрял от тормоз от страна на гръцките окупационни власти[16]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 356.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Петров, Петър. Ислямизации в Македония и Одринско по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Известия на държавните архиви, брой 85-86, 2003, с. 207.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  10. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  12. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  14. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  16. а б Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.