Луминесценция се нарича излъчването на светлина от частиците на дадено вещество (атоми, йони или молекули), което излъчване не се дължи на топлината, а на преминаването на частиците във възбудено състояние под въздействието на различни фактори. Затова луминесцентната светлина е „студена“. Възбуденото състояние на градивните частици е неустойчиво, поради което частиците се връщат в първоначалното си устойчиво състояние, излъчвайки квант светлина (фотон). Но тъй като броят на частиците е огромен, светенето продължава секунди, минути или дори часове.

Луминесцентната светлина на този часовник дава възможност да се види колко е часът в тъмното.
Луминол и хемоглобин – пример за хемилуминесценция
Фосфоресценция

Веществата, излъчващи луминесцентна светлина, се наричат луминофори (от лат. lumen – светлина, и гр. phoros – носещ). Пример за такова вещество е фосфорът. Много форми на природна луминесценция са били отдавна известни на хората – светещи насекоми (светулките), светещи морски риби и планктон, полярните сияния, светещи минерали, светенето на гниещо дърво и на други разлагащи се органични вещества. В наши дни към природните форми се прибавят и много изкуствени методи за възбуждане на луминесценция.

Видове луминесценция редактиране

Има много видове луминесценция според факторите, предизвикващи светенето.

Електролуминесценцията се предизвиква от протичането на електрически ток през някои вещества. Намира приложение в луминесцентните лампи. Частен случай е катодолуминесценцията (т. нар. катодни лъчи), предизвикана от облъчване на луминифор с бързи електрони. Използва се в кинескопите на телевизорите.

Радиолуминесценцията се дължи на бомбардирането на веществото с йонизиращо лъчение. По този начин в началото на XX век са били правени часовници със светещи циферблати; радиоактивното вещество е било радий. Днес тази технология не се използва за направата на часовници, тъй като е вредна за човешкото здраве.

Фотолуминесценцията е вторично светене под въздействието на видима или ултравиолетова светлина. Съвременните часовници използват този вид луминесценция. През деня луминофорите се напояват с енергия под действието на виолетовата и ултравиолетовата съставка на дневната светлина, а през нощта излъчват натрупаната енергия. Фотолуминсценцията се дели на фосфоресценция (при нея светенето продължава секунди, минути, часове или дори дни) и флуоресценция (светенето затихва до няколко десетки милисекунди).

Хемилуминесценцията е светене, възбудено от енергията на химична реакция.

Биолуминесценцията се дължи на процеси, протичащи в живите организми или в техните останки. Наблюдава се при светулките, планктона и гниещата дървесина. Тя е частен случай на хемилуминесценция.

 
Пример за биолуминесценция. В случая гъбата свети с мека зелена светлина.
 
Друг пример за биолуминесценция

Сонолуминесценцията се предизвиква от звук с висока честота.

Кристалолуминесценцията е светене, съпровождащо процеса на кристализация. При този процес се отделя енергия, която при определени условия се излъчва като светлина.

Термолуминесценцията се предизвиква от нагряването на някои вещества, но въпреки това не е топлинно излъчване, тъй като не се дължи на хаотичното топлинно движение на градивните частици, а на изпускането на преди това абсорбирана светлина. Нагряването само отключва този процес.

Механолуминесценцията е излъчване на светлина в резултат на механично въздействие върху твърдо тяло. Тя се дели на няколко вида:

  • Фрактолуминесценция – причинява се от механично напрежение, предизвикващо счупване.
  • Триболуминесценция – предизвиква се от триене, смачкване или раздробяване на луминофори. Дължи се на преминаването на електрически заряди между образуваните наелектризирани частици. Светлината на разряда предизвиква фотолуминесцинция на луминофора.
  • Пиезолуминесценцията се предизвиква от натиск. Дължи се на еластичната деформация.

Източници редактиране

  • „Забавни опити по физика“, Драгия Иванов, изд. Просвета

Вижте също редактиране