Луций Вителий (консул 34 г.)

Тази страница е за Луций Вителий, бащата на император Вителий. За неговия син, брата на императора, вижте Луций Вителий млади.

Луций Вителий (на латински: Lucius Vitellius; * 5 – 10 пр.н.е.; † 51 г.) е римски консул и цензор. Той е баща на император Авъл Вителий през 69 г.

Луций Вителий
римски политик
L vitellius cens.jpg
Луций Вителий и баща му
Роден
Починал
51 г. (60 г.)
Семейство
Баща Публий Вителий Стари
Братя/сестри Авъл Вителий
Публий Вителий
Квинт Вителий
Съпруга Секстилия
Деца Вителий
Луций Вителий

БиографияРедактиране

 
Луций Вителий

Луций произлиза от фамилията Вителии от Луцера в Апулия и е син на квестор Публий Вителий (управител,прокуратор, при Август). Той има трима братя Авъл, Квинт и Публий.

Луций получава достъп до императорската фамилия чрез неговото почитание към Антония Младша. Той се жени за Секстилия и има с нея двама сина, Авъл и Луций. Авъл е по-късно един от императорите през Годината на четиримата императори, a Луций помага на брат си по време на неговото господство.[1]

По времето на император Тиберий Луций Вителий е консул през 34 г. заедно с Павел Фабий Персик. Суфектконсулите тази година са Квинт Марций Барей Соран и Тит Рустий Нумий Гал.

През 35 г. Луций Вителий е управител на провинция Сирия и командва 4 легиона с повече от 20 000 войници и напада Партското царство. Той управлява и провинция Юдея и през зимата на 36/37 г. изпраща Пилат Понтийски обратно в Италия.

През март 37 г. Вителий отива с два легиона да помага на Ирод Антипа. На празника Пасха той е в Йерусалим. Населението го посреща особено добре и той разрешава на висшите свещеници да си получат обратно свещените дрехи, които са били в римски ръце след смъртта на Ирод Велики († 4 пр.н.е.). Освен това той назначава за първосвещеник Теофил Бен Ананий (Theophilos ben Hannas) на мястото на брат му Йонатан Бен Ананий (Jonathan ben Hannas).[2] На четвъртия ден получава съобщението за смъртта на император Тиберий и напуска Юдея, за да изчака потвърждението за управител от новия император Калигула.[3] През 39 г. е сменен от Публий Петроний. Той се връща в Италия и внася особени сортове смокини и шамфъстъци. При император Клавдий Вителий е през 43 и 47 г. отново консул и го замества, когато е в Британия.

Вителий е в колегията на арвалските братя. През 48 – 49 Вителий е цензор заедно с императора. Той е голям приятел с Валерия Месалина и носел една нейна обувка под тогата си. Сприятелява се и с новата съпруга на Клавдий Агрипина Младша, която го спасява през 51 г. от обвинението на Юний Луп за замислен държавен преврат.[4]

Вителий е почетен с държавно погребение (funus censorium) през 51 г. и поставяне на негова статуя във Форума.

ИзточнициРедактиране

  1. Hans Gärtner, Sextilius 2.(KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 155.
  2. Йосиф Флавий, Jüdische Altertümer 15,11,4 Архив на оригинала от 2008-08-28 в Wayback Machine.; 18,4,3 Архив на оригинала от 2008-08-30 в Wayback Machine..
  3. Йосиф Флавий, Jüdische Altertümer 18,5,3 Архив на оригинала от 2008-08-30 в Wayback Machine.
  4. Тацит, Annalen 12,42; Imperial inquisitions, S. 240 – 241.

Външни препраткиРедактиране