Луций Вителий (консул 34 г.)
- Тази страница е за Луций Вителий, бащата на император Вителий. За неговия син, брата на императора, вижте Луций Вителий млади.
Луций Вителий (на латински: Lucius Vitellius; * 5 – 10 пр.н.е.; † 51 г.) е римски консул и цензор. Той е баща на император Авъл Вителий през 69 г.
| Луций Вителий | |
| римски политик | |
 Луций Вителий и баща му | |
| Роден |
10 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 51 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Публий Вителий Стари |
| Братя/сестри | Авъл Вителий Публий Вителий Квинт Вителий |
| Съпруга | Секстилия |
| Деца | Вителий Луций Вителий |
| Луций Вителий в Общомедия | |
Биография
редактиране
Луций произлиза от фамилията Вителии от Луцера в Апулия и е син на квестор Публий Вителий (управител, прокуратор, при Август). Той има трима братя Авъл, Квинт и Публий.
Луций получава достъп до императорската фамилия чрез неговото почитание към Антония Младша. Той се жени за Секстилия и има с нея двама сина, Авъл и Луций. Авъл е по-късно един от императорите през Годината на четиримата императори, a Луций помага на брат си по време на неговото господство.[1]
По времето на император Тиберий Луций Вителий е консул през 34 г. заедно с Павел Фабий Персик. Суфектконсулите тази година са Квинт Марций Барей Соран и Тит Рустий Нумий Гал.
През 35 г. Луций Вителий е управител на провинция Сирия и командва 4 легиона с повече от 20 000 войници и напада Партското царство. Той управлява и провинция Юдея и през зимата на 36/37 г. изпраща Пилат Понтийски обратно в Италия.
През март 37 г. Вителий отива с два легиона да помага на Ирод Антипа. На празника Пасха той е в Йерусалим. Населението го посреща особено добре и той разрешава на висшите свещеници да си получат обратно свещените дрехи, които са били в римски ръце след смъртта на Ирод Велики († 4 пр.н.е.). Освен това той назначава за първосвещеник Теофил Бен Ананий (Theophilos ben Hannas) на мястото на брат му Йонатан Бен Ананий (Jonathan ben Hannas).[2] На четвъртия ден получава съобщението за смъртта на император Тиберий и напуска Юдея, за да изчака потвърждението за управител от новия император Калигула.[3] През 39 г. е сменен от Публий Петроний. Той се връща в Италия и внася особени сортове смокини и шамфъстъци. При император Клавдий Вителий е през 43 и 47 г. отново консул и го замества, когато е в Британия.
Вителий е в колегията на арвалските братя. През 48 – 49 Вителий е цензор заедно с императора. Той е голям приятел с Валерия Месалина и носел една нейна обувка под тогата си. Сприятелява се и с новата съпруга на Клавдий Агрипина Младша, която го спасява през 51 г. от обвинението на Юний Луп за замислен държавен преврат.[4]
Вителий е почетен с държавно погребение (funus censorium) през 51 г. и поставяне на негова статуя във Форума.
Източници
редактиране- ↑ Hans Gärtner, Sextilius 2.(KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 155.
- ↑ Йосиф Флавий, Jüdische Altertümer 15,11,4 Архив на оригинала от 2008-08-28 в Wayback Machine.; 18,4,3 Архив на оригинала от 2008-08-30 в Wayback Machine..
- ↑ Йосиф Флавий, Jüdische Altertümer 18,5,3 Архив на оригинала от 2008-08-30 в Wayback Machine.
- ↑ Тацит, Annalen 12,42; Imperial inquisitions, S. 240 – 241.
Външни препратки
редактиране- Lucius Vitellius Архив на оригинала от 2008-02-26 в Wayback Machine.