Луций Лициний Сура
Луций Лициний Сура (на латински: Lucius Licinius Sura; * 40 г. в Тараконска Испания; † 110/113 г.) е политик и сенатор на Римската империя. Приятел е на император Траян.
Луций Лициний Сура Lucius Licinius Sura | |
римски политик и военачалник | |
Роден |
предполага се 40 г.
|
---|---|
Починал | 108 г.
|
Семейство | |
Род | Лицинии |
Биография
редактиранеПроизлиза от Тарагона (Tarraco) в провинция Тараконска Испания. По времето на император Веспасиан е квестор в провинция Ахея. По времето на император Домициан той е прочут оратор и адвокат и става претор и народен трибун. През 92 г. се разболява тежко. През 93/94 г. става легат на провинция Белгика и 97/98 г. на Долна Германия.
През 98 г. става суфектконсул. През 101 г. участва като comes Augusti и шеф на щаба в първата дакийска война. Води разговорите за мир с Децебал. Следващата 102 г. е отново консул. Колега му е Луций Юлий Урс Сервиан.
През март е отново в Дакия, получава за успехите си dona militaria и участва като легат във втората дакийска война, след това отново е награден с dona militaria, триумф (ornamenta triumphalia) и една статуя.
През 107 г. става за трети път консул. Колега му е Квинт Сосий Сенецио.
Като приятел на Траян той става вторият по важност в империята и много богат. Построява термалните бани на Авентин и обществени сгради в Барцино. Също издига арката Arc de Berà на Виа Августа при Tarraco (Тарагона).
Умира през 110/113 г. и получава държавно погребение и втора статуя.
Литература
редактиране- Rudolf Hanslik, Licinius 17., Der Kleine Pauly. Band 3, 1969, Sp. 642f.
- Werner Eck, Senatoren von Vespasian bis Hadrian. Prosopographische Untersuchungen mit Einschluss der Jahres- u. Provinzialfasten der Statthalter. Beck, München 1970, S. 71, 144f., 150ff., 225, ISBN 3-406-03096-3 (Vestigia, Bd. 13).
Източници
редактиране- Плиний Млади, Cartas de Plinio, Vol. VII, 27
- Дион Касий, Storia romana, LXVIII, 15 – 16.
- Der Neue Pauly, T. 7, c. 178 – 179
- Liliana Marinescu-Nicolajsen, Mélanges de l'Ecole française de Rome Antiquité, 1999, La Colonne Trajane: le tryptique de la victoire. Contribution à une nouvelle interprétation de la scène IX.