Луций Нераций Марцел
Луций Нераций Марцел (на латински: Lucius Neratius Marcellus) e политик и сенатор на Римската империя през 1 и 2 век.
| Луций Нераций Марцел | |
| римски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Марк Хирий Фронтон Нераций Панза |
| Братя/сестри | Луций Нераций Приск |
| Съпруга | Корелия Хиспула[1] |
| Деца | Луций Корелий Нераций Панза |
| Луций Нераций Марцел в Общомедия | |
Биография
редактиранеПроизлиза от фамилията Нерации от Сепинум в Самниум. Той е вероятно син на Марк Хирий Фронто Нераций Панза (суфектконсул 74 г., управител на Кападокия-Галатия през 78 – 79) и на Ветия, вероятно дъщеря на Марк Ветий Марцел, имрераторски прокуратор.[2] Брат му е юристът Луций Нераций Приск (суфектконсул 87 г.).
През 73/74 г. е приет в сената (praetorios adlectus), служи като военен трибун.[3][4] През 95 г. става суфектконсул на мястото на император Домициан, заедно с консула Тит Флавий Клеменс. Приятел е на Плиний Млади.[5]
От 101 до 103 г. е управител, легат Augusti pro praetore на Британия. През 129 г. става редовен консул. Член е на колегията квиндецимвири (XVvir sacris faciundis) и през 111/112 г. е проконсул на Африка.
Вероятно е женен за Корелия Хиспула, дъщеря на Квинт Корелий Руф (вероятно консул 78 г.) и вероятно е баща на Луций Корелий Нераций Панза (консул 122 г.).
Родословно дърво на фамилия Нерации
редактиране
Литература
редактиране- Der Neue Pauly, Band 4, Neratius Nr. 1, Sp. 66f.
- Historia Augusta, Vita Hadriani 15,4.
- Corpus Inscriptionum Latinarum VI, 527, XVI, 48.
- Prosopographia Imperii Romani (PIR¹), N 43
- CIL 09, 02456 (Saepinum)
- Birley, A. R., „Vindolanda: Notes on Some New Writing Tablets“, Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, 88 (1991) pp. 87 – 102
Източници
редактиране- ↑ www.strachan.dk
- ↑ Birley, p. 100
- ↑ Annette Flobert, Lettres de Pline, Flammarion, 2002, p. 122 – 123, Lettre III, 8 – À Suétone.
- ↑ Плиний Млади, Lettres, III, 8.
- ↑ A. R. Birley, Vindolanda: Notes on Some New Writing Tablets in Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 88, 1991, pp. 95 – 96.