Отваря главното меню

Лучано Спалети (на италиански: Luciano Spalletti) е бивш италиански футболист и настоящ треньор.

Италия Лучано Спалети
Luciano Spalletti Inter.jpg
Лична информация
Роден 7 март 1959 г. (60 г.)
Черталдо, Flag of Italy.svg Италия
Ръст 180 cm
Пост полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1978–1986
1986–1990
1990–1991
1991–1993
Общо:
Италия Ентела
Италия Специя
Италия Виареджо
Италия Емполи
27
120
29
53
229
(2)
(7)
(1)
(3)
(13)
Треньор
1994–1995
1995–1998
1998–1999
1999–2000
2000–2001
2001–2002
2002–2005
2005–2009
2009–2014
2016–2017
2017–2019
Италия Емполи (юноши)
Италия Емполи
Италия Сампдория
Италия Венеция
Италия Удинезе
Италия Анкона
Италия Удинезе
Италия Рома
Русия Зенит Санкт Петербург
Италия Рома
Италия Интер
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Лучано Спалети в Общомедия

КариераРедактиране

ФутболистРедактиране

Като играч Спалети няма особено успешна кариера и играе на ниво трета дивизия с отбори като Специя, Виареджо и Емполи.

ТреньорРедактиране

След приключване на кариерата си като играч, започва работа в Емполи, първо като треньор на младежката формация, а по-късно и като старши треньор. Там остава между юли 1993 г. и юни 1998 г.[1], като печели две поредни промоции с отбора до Серия А. Има кратки престои в Сампдория (1998–1999) и Венеция (1999).[2][3]

Два пъти води Удинезе. Първо от март до юни 2001 г.[4] и от юли 2002 г. до юни 2005 г.[5] Между двата си престоя води Анкона.[6] През сезон 2004/05, Спалети класира Удинезе на 4-то място в Серия А и играе в Шампионска лига, което е рекорд за отбора до днес.

РомаРедактиране

Най-успешен е периода му в Рома (2005-2009), когато печели два пъти Купата на Италия (2007, 2008) и три пъти става вицешампион. Избран е и два пъти за Треньор на годината в Италия (2006, 2007).

Формацията, на която Спалети при „вълците“ е системата 4-2-3-1, която използва четирима защитници, двама дефанзивни халфове, две крила, един атакуващ полузащитник и един нападател – Франческо Тоти, който обикновено функционира и като атакуващ халф в предишни сезони. Така, отборът играе без истински нападател, тъй като Тоти е фалшив нападател.[7][8] Тази система се оказва ефективна през сезон 2005/06, тъй като на 26 февруари 2006 г. Рома чупи рекорда за Серия А за най-много последователни победи, след 2:0 над Лацио, което е 11-та поредна победа. В резултат на това, Рома се изкачва от 15-то до 5-то място.[9] До края на сезона обаче, те не успяват да достигнат четвърто място, поради което не се класират за Шампионската лига. Спалети успява да помогне на тима да достигне финала на Копа Италия през 2006 г., но в крайна сметка губи от Интер. Въпреки това, в резултат на корупционния скандал „Калчополи“, Рома се класира за Шампионската лига, тъй като шампионите от Ювентус са изхвърлени в Серия Б, докато Фиорентина и Милан са с отнети точки.

В края на 2006 г. Спалети е избран за треньор на годината в Серия А, а през следващите месеци с Рома достига до четвъртфинала на Шампионската лига след победа с 2:0 над Олимпик Лион. Рома успява да стане първият отбор, който побеждава Интер на Роберто Манчини във всички състезания през същата година, като ги надвива с 3:1 на „Джузепе Меаца“. Рома печели и финала за купата през 2007 г. срещу Интер, с общ резултат 7:4. След 6:2 в Рим, последван от поражение с 1:2 в Милано. Това е първият важен трофей в кариерата на Спалети. При откриването на сезон 2007/08, Рома побеждава Интер с 1:0 в Милано и печели Суперкупата на Италия.

В първия елиминационен кръг в Шампионската лига за 2007/08, отборът на Спалети става първият италиански отбор, който побеждава Реал (Мадрид) на два пъти (2:1 в двата мача в Рим и Мадрид). В повторение на четвъртфинала от предишния сезон, Рома отново са елиминирани от евентуалните победители Манчестър Юнайтед. Те обаче успяват да защитят Копа Италия, като отново побеждават шампиона Интер с 2:1.

През сезон 2008/09, Спалети е изправен пред много труден сезон с Рома. В края на сезона, отборът успява да се класира за Лига Европа с шесто място в калчото, след много труден начален период, когато „вълците“ са в долната половина на класирането.

През новият сезон, Спалети трябва да се бори с ограничен отбор, който е отслабен след продажбите на Алберто Акуилани в Ливърпул и се усложнява от сериозни финансови проблеми за клуба. Рома стартираха сезона, като участва в квалификационните кръгове на Лига Европа 2009/10, лесно спечелени срещу КАА Гент (10:2 общ резултат) и МФК Кошице (10:4 общ резултат). Въпреки това, още едно лошо начало в началото на сезон 2009/10, с две поредни поражения (2:3 от Дженоа и 1:3 в домакинството на Ювентус), принуждава Спалети да подаде оставка на 1 септември 2009 г.[10][11]

ЗенитРедактиране

 
Спалети в Зенит, 2012 г.

През декември 2009 г. е потвърдено, че Лучано Спалети ще се присъедини към руския клуб Зенит с тригодишен договор[12], замествайки временния треньор Анатолий Давидов с италианските треньори Даниеле Балдини, Марко Домениквини и Алберто Бартали, които също се присъединяват към руския клуб. Бордът на Зенит иска той да спечели титлата в Премиер лига, да спечели руската купа и да премине през груповата фаза на Шампионската лига през първата си година.

Зенит печели Купата на Русия на 16 май 2010 г., побеждавайки Сибир Новосибирск на финала. След 16 мача в първенството, с 12 победи и 4 равенства, Зенит със Спалети има 40 точки. Това поставя нов руски рекорд в лигата за точки, спечелени на този етап от кампанията. В трансферния прозорец през лятото на 2010 г., Спалети прави първите си трансфери: Александър Бухаров и полузащитникът Сергей Семак от Рубин Казан, защитниците Александър Лукович и Бруно Алвеш се присъединяват съответно от Удинезе и Порто. На 25 август 2010 г. Зенит губи първия си мач под ръководството на Спалети от френският Оксер и не успява да се влезе в груповата фаза на Шампионската лига, въпреки това, Зенит продължава да играе в Лига Европа.

На 3 октомври 2010 г. Зенит побеждава Спартак (Налчик), за да постави друг руски рекорд на Висшата лига за последователни победи, които стават 21 от началото на сезона. На 27 октомври 2010 г. Зенит претърпява първото си поражение от сезона от Спартак (Москва). На 14 ноември Зенит побеждава Ростов и два мача, преди края на сезона претендира за шампионската титла, първата в треньорската кариера на Спалети.

Освен това, Зенит преминава груповата фаза на Лига Европа и достига 16-финалите, където побеждава швейцарския клуб Йънг Бойс. На 6 март 2011 г. Зенит побеждава ЦСКА (Москва) за суперкупата, спечелвайки на Спалети трети руски трофей. На 17 март 2011 г. Зенит губи в Лига Европа от Твенте с 2:3 в четвъртфиналите.

В Шампионската лига за сезон 2011/12 г. Зенит стартира в груповата фаза, заедно с Порто, Шахтьор Донецк и АПОЕЛ Никозия. На 6 декември 2011 г. Зенит завършва груповата фаза на второ място и за първи път в историята на клуба, се класира за пролетната елиминационна фаза на Шампионската лига. В първия мач срещу Бенфика (Лисабон), Зенит спечелва с 3:2 у дома с два гола на Роман Широков и един на Сергей Семак. Във втория мач обаче, Зенит губи с 0:2 и е елиминиран от състезанието. На 9 февруари Спалети подписва нов тригодишен договор до 2015 г. През април 2012 г. Зенит спечелва втора титла, след като побеждава Динамо (Москва).[13][14] След три сезона без трофей, Лучано Спалети е уволнен на 10 март 2014 г.[15]

РомаРедактиране

Спалети е назначен за мениджър на Рома отново на 13 януари 2016 г., след като Руди Гарсия е уволнен поради лоши резултати.[16] На 21 февруари Тоти е публично критикуван от Спалети, поради липсата му на игра, откакто се завръща от травма. В резултат на това, той в последствие е махнат от групата за мача при победата с 5:0 срещу Палермо, като решението предизвиква вълнение сред феновете и медиите.[17] След първоначалните си разногласия, Спалети започва да използва Франческо Тоти като златна резерва, което се оказва ефективно решение, тъй като Тоти преоткрива формата си и допринася с четири гола и помощ, след като влиза от пейката в пет последователни мача, в резултат, на което Спалети успява да изведе Рома от средата на класирането до третото място в Серия А, класирайки се за плейофите на УЕФА Шампионска лига.[18][19][20]

На 30 май 2017 г., два дни след края на сезон 2016/17, клубът потвърждава, че Спалети напуска клуба по взаимно съгласие.

ИнтерРедактиране

На 6 юни 2017 г. Лучано Спалети и ръководството на Интер постигат съгласие, той да поеме „нерадзурите“ за следващите 2 сезона.[21][22]

На 29 юли, Спалети печели приятелският турнир Международна купа на шампионите в Сингапур, след победи над Олимпик Лион, Байерн Мюнхен и Челси.[23]

ОтличияРедактиране

Емполи
Рома
Зенит

ИндивидуалниРедактиране

  • Треньор на годината в Серия А (2): 2005/06, 2006/07[24]

СтатистикаРедактиране

Последна актуализация: 1 юни 2019

Клуб Страна От До Резултат
М П Р З В %
Емполи   1 юли 1995 30 юни 1998 176 60 61 55 34.09
Сампдория   1 юли 1998 30 юни 1999 44 14 11 19 31.82
Венеция   1 юли 1999 31 октомври 1999 8 1 2 5 12.50
Удинезе   22 март 2001 30 юни 2001 11 2 4 5 18.18
Анкона   1 юли 2001 30 юни 2002 38 14 8 16 36.84
Удинезе   1 юли 2002 7 юни 2005 121 52 32 37 42.98
Рома   16 юни 2005 1 септември 2009 217 118 51 48 54.38
Зенит   11 декември 2009 10 март 2014 179 103 47 29 57.54
Рома   13 януари 2016 30 май 2017 75 50 11 14 66.67
Интер   9 юни 2017 30 май 2019 90 45 26 19 50.00
Общо 957 457 252 248 47.75

ИзточнициРедактиране

  1. Empoli FC » Trainerhistorie. // World Football. Посетен на 22 януари 2014.
  2. Sampdoria » Trainerhistorie. // World Football. Посетен на 22 януари 2014.
  3. FBC Unione Venezia » Trainerhistorie. // World Football. Посетен на 22 януари 2014.
  4. Udinese Calcio » Trainerhistorie. // World Football. Посетен на 22 януари 2014.
  5. Spalletti übernimmt Roma. // kicker, 16 юни 2005. Посетен на 22 януари 2014. (на немски)
  6. Luciano Spalletti. // World Football. Посетен на 22 януари 2014.
  7. Great Team Tactics: Francesco Totti, Roma and the First False Nine. // Посетен на 19 май 2014.
  8. Jonathan Wilson. The Question: Why are teams so tentative about false nines?. // The Guardian, 27 октомври 2009. Посетен на 15 юни 2015.
  9. Official: Spalletti returns to lead Roma. // A.S. Roma, 14 януари 2016. Посетен на 29 юли 2016.
  10. Spalletti quits as Roma coach. // Sky Sports. 1 септември 2009. Посетен на 2 септември 2009.
  11. Roma's Spalletti resigns, Ranieri linked with job. // ESPN. 1 септември 2009. Посетен на 2 септември 2009.
  12. Spalletti: Alles klar mit Zenit. // kicker, 11 декември 2009. Посетен на 22 януари 2014. (на немски)
  13. Spalletti to coach Zenit St. Petersburg. // USA Today. 11 декември 2009. Посетен на 14 декември 2009.
  14. Zenit win Russian championship. // Soccerway.com. 14 ноември 2010. Посетен на 17 ноември 2010.
  15. Zenit setzt Spalletti vor die Tür. // kicker, 10 март 2014. Посетен на 10 март 2014. (на немски)
  16. Strootman: 'Goodbye Garcia'
  17. Francesco Totti faces uncertain Roma future after controversial comments. // ESPNFC.com. Посетен на 23 февруари 2016.
  18. Susy Campanale. Serie A Week 36: Did You Know?. // Football Italia, 3 май 2016. Посетен на 3 май 2016.
  19. Francesco Totti helps Roma rally to victory at Genoa. // ESPN FC, 2 май 2016. Посетен на 3 май 2016.
  20. Terry Daley. Higuain heroics mean Roma come up short in fight for second in Serie A. // ESPN FC, 15 май 2016. Посетен на 25 май 2016.
  21. www.gazzetta.it
  22. www.fcinter1908.it
  23. bleacherreport.com
  24. Ibra re del calcio italiano Lo segue a ruota Del Piero. // La Gazzetta dello Sport, 19 януари 2009. Посетен на 21 декември 2015. (на италиански)