Отваря главното меню

Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ, или обществото. Когато дадена лъжа е изречена с користни подбуди, и е подържана от изреклия я̀, тя се трансформира в измама.

Мотивите за изричане на лъжа/и могат да са най-разнообразни, (примерно: с цел да се затаи или прикрие истината, или да се въведе някой/и в заблуда и т.н.).

Човек, който често лъже, се нарича лъжец. Лъжата следва да се различава от заблудата по това, че човекът който лъже, го върши съзнателно, докато онзи който не осъзнава нестинността на изреченото, върши заблуда, поради неинформираност или подвеждаща информация, която ползва, или с която разполага.

По двузначната логика, лъжата е едно от двете възможни състояния, противоположно на истината.

В информатиката лъжата е недостоверна информация. Лъжовни могат да са факти, сведения, данни и т.н. Истината в информатиката е достоверната информация. Недостоверната информация в информатиката може да се дължи на различни причини - от получени несигурни факти или сведения, до недостатъчност и непълнота на подадените данни.

Видове и форми на лъжата в психологиятаРедактиране

БлъфиранеРедактиране

Блъфирането е претендиране за намерение или наличност на нещо, което всъщност не притежава.

Голяма лъжаРедактиране

Голямата лъжа е опитът да се измами жертвата в това, да повярва на нещо голямо, което всъщност противоречи на информацията, която жертвата вече има, или на здравия разум.

ИзфабрикуванеРедактиране

Изфабрикуването е тип лъжа, която е представена като истинно твърдение, без да се знае със сигурност дали нещо е вярно.

В религиитеРедактиране

В будизмаРедактиране

Казването на лъжи е забранено от Петте свещени заповеди, фундаменталните етични правила за всички будисти.

В ислямаРедактиране

В Корана се казва, че Бог знае тайните на сърцата на хората и когато някой лъже.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ложь“ и страницата „Lie“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.