Уикипедия

Лъка (дем Еордея)

село в Кайлярско, Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Лъка.

Лъка или Лънка или Лънга (на гръцки: Μηλοχώρι, Милохори, катаревуса: Μηλοχώριον, Милохорион, до 1927 година Λύγκα, Линка[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Лъка
Μηλοχώρι
— село —
Гърция
40.5047° с. ш. 21.5361° и. д.
Лъка
Западна Македония
40.5047° с. ш. 21.5361° и. д.
Лъка
Кожанско
40.5047° с. ш. 21.5361° и. д.
Лъка
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина659 m
Население557 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 17 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики). В селото е разположен Лъкенският манастир „Света Параскева“.[2] През селото минава река Череши, която извира от Мурик в едноименната местност Череши, тече на изток и се влива в Чернево.[3] В 1969 година реката е прекръстена на Керасорема (Κερασόρεμα), в превод Черешова река.[4]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Лъка е смесено турско-българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лека (Léka) е посочено като село в каза Джумали с 40 домакинства и 85 жители българи и 55 жители мюсюлмани.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъка има 160 жители българи християни, 300 жители турци и 30 власи.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лъка е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 50 къщи.[7]

В подготовката за въстание от ВМОРО Лъка е включена в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

„ с. Лъка малко бедно село отъ 70-80 кѫщи, повечето турци - не взе участие въ възстанието.[8] “

Според гръцка статистика от 1904 година селото е посочено като турско с 400 жители.[9]

В началото на XX век всички християни в Лъка са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 264 българи екзархисти.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лъка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лъка (Лька) има 50 къщи турци, 20 къщи власи християни и 30 къщи цигани християни.[12] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турците от Лъка се изселват и в селото са заселени 246 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Милохорион.[13] В същата 1928 година селото се смесено местно-бежанско със 77 бежански семейства и 321 жители бежанци.[14]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Лъка живеят 65 „чуждогласни българофонски семейства“, 30 влашки и 65 от Понт и Мала Азия.[15]

Според Тодор Симовски в края на 90-те години на XX век съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Лъка е 33% към 66%.

Прекръстени с официален указ местности в община Лъка на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пилаф тепе[3] Πιλάφ Τεπέ Врахаки Βραχάκι[16] връх в Мурик на З от Лъка[3]
Чиплак баир[3] Τσιμπλάκ-Μπαΐρ Гимно Γυμνό[16] връх в Мурик на СЗ от Лъка (845 m)[3]
Бара[3] Μπάρα Лакия Λακκιά[16] местност и възвишение на СИ от Лъка (666 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 434 558 520 774 695 756 600 632 796 743 582

Личности редактиране

Родени в Лъка

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Ι.Μ. Αγίας Παρασκευή – Μηλοχώρι // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
  9. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  13. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  16. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 298.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лъка_(дем_Еордея)&oldid=12188224“.