Вижте пояснителната страница за други значения на Лъка.

Лъка или Лънка или Лънга (на гръцки: Μηλοχώρι, Милохори, катаревуса: Μηλοχώριον, Милохорион, до 1927 година Λύγκα, Линка[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Лъка
Μηλοχώρι
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина659 m
Население582 души (2011 г.)

География Редактиране

Селото е разположено на 17 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики). В селото е разположен Лъкенският манастир „Света Параскева“.[2] През селото минава река Череши, която извира от Мурик в едноименната местност Череши, тече на изток и се влива в Чернево.[3] В 1969 година реката е прекръстена на Керасорема (Κερασόρεμα), в превод Черешова река.[4]

История Редактиране

В Османската империя Редактиране

В края на XIX век Лъка е смесено турско-българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лека (Léka) е посочено като село в каза Джумали с 40 домакинства и 85 жители българи и 55 жители мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъка има 160 жители българи християни, 300 жители турци и 30 власи.[6] В началото на XX век всички християни в Лъка са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 264 българи екзархисти.[7] В подготовката за въстание от ВМОРО Лъка е включена в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

с. Лъка малко бедно село отъ 70-80 кѫщи, повечето турци - не взе участие въ възстанието.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година селото е посочено като турско с 400 жители.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лъка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция Редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лъка (Лька) има 50 къщи турци, 20 къщи власи християни и 30 къщи цигани християни.[11] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турците от Лъка се изселват и в селото са заселени 246 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Милохорион.[12] В същата 1928 година селото се смесено местно-бежанско със 77 бежански семейства и 321 жители бежанци.[13]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Лъка живеят 65 „чуждогласни българофонски семейства“, 30 влашки и 65 от Понт и Мала Азия.[14]

Според Тодор Симовски в края на 90-те години на XX век съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Лъка е 33% към 66%.

Прекръстени с официален указ местности в община Лъка на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пилаф тепе[3] Πιλάφ Τεπέ Врахаки Βραχάκι[15] връх в Мурик на З от Лъка[3]
Чиплак баир[3] Τσιμπλάκ-Μπαΐρ Гимно Γυμνό[15] връх в Мурик на СЗ от Лъка (845 m)[3]
Бара[3] Μπάρα Лакия Λακκιά[15] местност и възвишение на СИ от Лъка (666 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 434 558 520 774 695 756 600 632 796 743 582

Личности Редактиране

Родени в Лъка
  •   Георги Василев – Караджата (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
  •   Никола Бъчваров (1879 - 1960), български революционер от ВМОРО и ВМРО
  •   Спиро Иванов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[16]

Външни препратки Редактиране

Бележки Редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ι.Μ. Αγίας Παρασκευή – Μηλοχώρι. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  8. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
  9. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  14. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  15. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 298.