Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лъка.

Лъка или Лънка или Лънга (на гръцки: Μηλοχώρι, Милохори, катаревуса: Μηλοχώριον, Милохорион, до 1927 година Λύγκα, Линка[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония със 743 жители.

Лъка
Μηλοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 659 m
Население (2001) 743 души
Пощенски код 50005
Телефонен код +30 24630

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 17 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики). В селото е разположен Лъкенският манастир „Света Параскева“.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Лъка е смесено турско-българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лека (Léka) е посочено като село в каза Джумали с 40 домакинства и 85 жители българи и 55 жители мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъка има 160 жители българи християни, 300 жители турци и 30 власи.[4] В началото на XX век всички християни в Лъка са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 264 българи екзархисти.[5]

Според гръцка статистика от 1904 година селото е посочено като турско с 400 жители.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лъка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турците от Лъка се изселват и в селото са заселени 246 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Милохорион.[8] В същата 1928 година селото се смесено местно-бежанско със 77 бежански семейства и 321 жители бежанци.[9].

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Лъка живеят 65 „чуждогласни българофонски семейства“, 30 влашки и 65 от Понт и Мала Азия.[10]

Днес според Тодор Симовски съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Лъка е 33% към 66%.[11]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 434
  • 1920 – 558
  • 1928 – 520
  • 1940 – 774
  • 1951 – 695
  • 1961 – 756
  • 1971 – 600
  • 1981 – 632
  • 1991 – 796
  • 2001 – 743

ЛичностиРедактиране

Родени в Лъка
  •   Георги Василев – Караджата (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
  •   Спиро Иванов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[12]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λύγκα -- Μυλοχώρι
  2. Ι.Μ. Αγίας Παρασκευή – Μηλοχώρι. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 96-97.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  6. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 861.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  11. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 298.