Льос
Льосът (от немски: Löß) е неслоиста, еднородна седиментна скала, формирана от слабо споени прахови частици с бледожълт или жълтениковокафяв цвят.[1]
Състав
редактиранеПреобладаващата големина на частиците е от 0,01 до 0,05 mm. Глинести частици с размер ≤ 0,005 mm присъстват в количество от 5 до 30%. Определено количество частици с размер 0,01 – 0,05 mm са представени от агрегати, образувани при коагулацията на колоидни части от скалите. Порьозността на льоса варира от 40 до 55%. В отделни случаи льосът е пронизан от тесни каналчета (макропори, следи от растителни остатъци). По своя състава льосът обикновено се отнася към утаечните скали. По-едрите льосови частици се състоят предимно от кварц и фелдшпат и в по-малко количество – от слюда и др. В отделни прослойки изобилстват зърна от вулканична пепел, пренесена от ветровете на стотици километри от мястото на изригването. Тънки частици в льоса се състоят от различни глинести минерали (хидрослюда, каолинит, монтморилонит). Понякога се срещат варовикови конкреции, раковини от сухоземни мекотели и кости от бозайници, особено гризачи и мамути.[2]
Разпространение
редактиранеЛьосът е разпространен в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, предимно в степните и полупустинните райони на умерения пояс. Той заляга във вид на хоризонтална покривка с мощност от няколко метра до 50 – 100 m и е разпространен предимно по вододелите, склоновете и древните речни тераси.[2]
Образуване, историческа справка
редактиранеВъпросът за произхода на льоса все още не е получил общоприето решение. Неговото образуване се свързва с различни геоложки процеси (на сушата – с дейността на вятъра, дъждовните и снежни води, почвообразуването и изветрянето, вулканизма, отлагането на космическа прах, седиментацията в езерата и моретата) и стадиите на скалообразуване.[2]
През 1877 г. немският учен Фердинанд Рихтхофен доказва субаералния (на сушата при ограничена роля на водата) произход на китайския льос. Популярна теория за неговия еоличен произход изказва Владимир Обручев, а за неговия почвен произход Лев Берг. Освен това има и теория за неговия комплексен (еолови, делувиални е почвено-елувиални процеси в райони със сух климат) произход.[2]
Льосови почви, стопанско значение
редактиранеВ льоса има прослойки с ясно изразен почвен профил – т.нар. погребани почви, които свидетелстват за много по-топли и влажни (междуледникови) епохи, отколкото времето на льосообразуването (ледниковите епохи). Льосът се явява главна основа за черноземните и сивоземните почви. Той се използва за производство на кирпич и цимент и за изграждане на диги и малки преградни язовирни стени.[2]