Люба Руменова
Люба (Любица) Георгиева Руменова, по баща Кюпева, е българска учителка и общественичка от Македония, деятелка на Македонското женско благотворително дружество и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Люба Руменова | |
| българска общественичка | |
 | |
| Родена | Люба Георгиева Кюпева
1878 г.
|
|---|---|
| Починала | 1953 г.
|
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
| Семейство | |
| Съпруг | Владимир Руменов |
| Деца | Иван Руменов |
| Люба Руменова в Общомедия | |
Биография
редактиранеРодена е в 1878 година[1] в град Велес, тогава в Османската империя,[2][3] в семейството на Георги Кюпев, състоятелен български производител на сапун. Със стипендия на Българска екзархия учи в Прага, след което е изпратена в Солунската българска девическа гимназия. В 1895 година завършва гимназията с V випуск.[4]
Започва работа като българска учителка в Скопие.[5] Включва се в революционното движение. През октомври 1901 година турската власт, въз основа на полицейски рапорт, изпраща искане до българската митрополия тя да бъде уволнена от учителската длъжност, както и Тодор Паскалев, Христо Нейков и Никола Янишлиев, по политически съображения. Върху Люба Кюпова падат големи подозрения, защото тя „ходила от къща на къща“ и служила „като преносчица на тайни работи и идеи“, но доказателства не успяват да се съберат.[6]
В Скопие в 1903 година заедно с Амалия Примджанова, Славка Чакърова-Пушкарова и Янка Каневчева е член на революционна женска група.[7][8][5][9] Те участват в редактирането на вестник „Свобода или смърт“, а след като всички революционни работници мъже стават нелегални, поддържат изцяло работата на революционния комитет - водят кореспонденцията, изпращат снаряжение и прочее.[5] В 1905/1906 година Кюпева преподава и в Солунската българска девическа гимназия.[10][11]
Жени се за д-р Владимир Руменов и заживява в София. Синът им Иван Руменов, роден в 1914 година в Стара Загора, също става лекар.[12]
Заедно с Донка Каранджулова, Олга Радева, Сава Бабаджанова, Вълка Н. Стоянова, Виктория Възвъзова, Фроса Мушмова, Вангелия Александрова, Анастасия Тодева и други е сред председателките и членки на настоятелството на Македонското женско благотворително дружество в София и на сиропиталище „Битоля“.[13]
Умира в 1953 година.[1]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Люба Георгиева Руменов. Учителка (Кюпева) (1878 – 1953) // myheritage.com.
- ↑ Руменов, Владо. Баща ми, д-р Иван Руменов // Български Лекар. 15 февруари 2014. Посетен на 1 януари 2019.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 590.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 159.
- ↑ а б в Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 189.
- ↑ ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 109 гръб, 110
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 173.
- ↑ Организатори // Жените и ВМРО. Посетен на 4 януари 2014 г.
- ↑ 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 159.
- ↑ Руменов, Владо. Баща ми, д-р Иван Руменов (20.VІ.1914 – 28.ІІІ.1994 г.) // bglekar.com. 15 февруари 2014. Посетен на 17 юни 2024.
- ↑ Стоянова, Р. Сиропиталище „Битоля“, София // Енциклопедия Дарителство. Посетен на 4 февруари 2017.
