Любенова махала

българско село
(пренасочване от Любенова Махала)

Любенова махала е село в Югоизточна България. То се намира в община Нова Загора, област Сливен.

Любенова махала
България
42.35° с. ш. 25.9667° и. д.
Любенова махала
Област Сливен
42.35° с. ш. 25.9667° и. д.
Любенова махала
Общи данни
Население 833 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,251 km²
Надм. височина 117 m
Пощ. код 8947
Тел. код 04528
МПС код СН
ЕКАТТЕ 44522
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Любенова махала
Иван Иванов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Селището е разположено в Тракийската низина. На запад от него протича река Азмак, покрай която е построена жп линията Нова Загора – Симеоновград.

Самата река е образувана от два притока. Десният води началото си от Средна гора, а левият – от Коневското поле, като се събира южно от Нова Загора. Река Долни Азмак се влива като ляв приток в Сазлийка и заедно с нея се вливат в Марица при Симеоновград.

ИсторияРедактиране

Първи заселнициРедактиране

Пришълци от няколко семейства, подтиквани от стратегически, икономически и други съображения, се заселват в тази гориста местност, където водят прост патриархален живот. В гората живеят свободно, необезпокоявани почти от никого. Колибите им са бедни и покрити със слама, а самите пришълци – прости и строго привързани към старейшината. Техният затворен живот протича тихо, скрито и монотонно. Почти никой от съседите не подозира за тази малка колония, образувана в гъстата гора.

Разрастване на селотоРедактиране

С течение на времето населението на тази малка горска колония се увеличава. Нейните граници се разширяват. Броят на къщите и на добитъка също така се увеличава. Започват да проявява признаци на по-интензивен живот.

Пушекът от комините, кучешкият лай, звънците на стадата, петлите и ехото на брадвата неволно издават скритото заселище. Това не остава чуждо ѝ за турската власт, която нарича това малко скрито заселище „Инкяръ-махале“ (нещо скрито, непозволено, непризнато). За това наименование свидетелстват някои официални документи, които турското правителство в Цариград е издало. После, когато селището значително пораства и проявява явни признаци на обществен и стопански живот, е преименувано от местното население Малко – Гюнелий, а по-късно – Гюнели махле, за разлика от съседното по-голямо и старо заселище Гюнелий (Старо Гюнелий), сега Любенец.

От 1907 година по решение на Общинския съвет, утвърдено с княжески указ, селото се нарича Любенова махала.

Традиционни носииРедактиране

Носията е проста и скромна. Мъжете носят черни шаечни гащи, препасани с етен пояс. Обути с цървули от говежда неизвадена кожа. Вместо с калпак, оставяли си дълъг „перчем“ или плитка, като жените. Брадите си бръснели. Зимно време носят кожуси.

Жените носят черни вълнени сукмани, а върху тях дълги кафтани, които впоследствие заменят с особени джибета. Забраждат се с черни кърпи, под които се спущат техните дълги коси. Косите сплитат на няколко плитки и прибавят към тях разни украшения. Някои жени носят дълги бели ризи, нашарени с цветни шевици. През кръста се препасват с вадени цветни пояси, със спуснати краища изотзад. Момите, булките и младите жени старателно избягват срещите и погледите на турците. Последните биват посрещани и изпращани само от мъжете и старите жени.

Трагедията в селотоРедактиране

Преди Освобождението на България от османско робство през 1878 г. името му е Гюнели махле и наброява 120 къщи. През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора, получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създаденият лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местния председател поп Еню Попдимитров. Слухът е разпространен от турчин (според една от версиите е арнаутин), който след като не му е даден откуп, за това да пази селото, се заканва да отмъсти на жителите му, отива лично при Реуф паша и му съобщава, че в Гюнели махле се готви бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозукът е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2000 души. На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобед турците, използващи артилерия, вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията, изпратена от Цариград да установи последствията, констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2000 българи, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с „Баташкото клане“ и наричано накратко – „Втори Батак“.

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Читалище „Светлина 1862“
 
Изглед към камбанарията на църквата „Свети великомъченик Георги“

Основната забележителност в селото е църквата „Свети великомъченик Георги“. Построяването ѝ започва през 1832 г. върху дарена земя от Минко Станчев – заможен жител на селото. След петгодишни усилия на цялото село и под ръководството на майстора архитект Димитър Серги от Трявна, храмът е завършен през 1837 г.

ЛичностиРедактиране

  • Михаил Дончев (1889 – 1941), кмет на Стара Загора
  • Камо Тенев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[1]
  • Керана Ангелова Димитрова (Катя) (1920 – 1989), партизанка от отряд „Хаджи Димитър“
  • Свещ. Еньо Попдимитров (* 8 септември 1826 г.), духовник, родолюбец. Под ръководството на Атанас Узунов и заедно с Димо Крилатия (от с. Голяма детелина) и още няколко съзаклятници предприемат опит за освобождаването на Васил Левски, но са заловени. Осъден на заточение и починал на 9 август 1876 г. в Диарбекир, Турция.

ИзточнициРедактиране