Любен Дилов-син

български журналист, писател и политик
(пренасочване от Любен Дилов (син))

Любен Любенов Дилов е български телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, медиен предприемач, политик и народен представител в XL народно събрание[1] (от листата на ОДС) и в XLV народно събрание,[2] XLVI народно събрание[3], XLVII народно събрание[4][5] и XLVIII народно събрание[6] (от листата на ГЕРБ-СДС). Публична известност има под името Любен Дилов-син.

Любен Дилов – син
български журналист, писател и политик
На литературно четене в СГХГ на 4 ноември 2010
На литературно четене в СГХГ на 4 ноември 2010
Роден
19 ноември 1964 г. (59 г.)
Учил вСофийски университет
Политика
ПартияСДС
Депутат
XL НС   XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   L НС   
Литература
Жанровефейлетон, статия
Известни творбиFасеБуки (2010)
Семейство
БащаЛюбен Дилов
Деца3

Биография

редактиране

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател фантаст Любен Дилов (1927 – 2008 г.). Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Редактор е в няколко печатни издания, като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.

От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.

След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател.[7]

От 2004 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“.[8][9] През 2016 г. продава вестника на Делян Пеевски, който скоро след това го спира.[10]

Член е на Интернет общество - България от 1 май 2001 г.

От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание „L'Europeo“.[11]

Любен Дилов-син е критикуван заради внасяне на проекти в Столична община, с цел облагодетелстване на негови лични приятели.[12]

Разведен е, има три деца.

Член на журито в предаването „България търси талант“ – сезони 1 (2010), 2 (2012), 3 (2014), 5 (2016), 6 (2019) и 7 (2021). Член на журито в първия сезон (2013) на „Като две капки вода“.

Творчество

редактиране
  • Неспасяемият език или детството на идиота, София, Университетско издателство, 1989
  • Слави Трифонов: За стърчането. София, Сиела, 2002, 288 с. ISBN 954649528Х
  • Седнал във въздуха. (подб. и ред. Искра Ангелова). София, Сиела, 2003, 275 с., ISBN 954-649-629-4
  • Хуйку. Български антинародни приказки. С илюстрации на Андрей Кулев. София, Сиела, 2008, 136 с. ISBN 978-954-28-0368-3
  • Усмихни се България: Сатира. С илюстрации на Чавдар Николов. София, Сиела, 2008 ISBN 978-954-28-0179-5
  • Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи: Политическа сатира. София, Сиела, 2009, 204 с. ISBN 978-954-28-0497-0
  • TILT. Началото. София, Enthusiast, 2010, 200 с. ISBN 978-954-86-5763-1
  • FасеБуки. София, Enthusiast, 2010, 168 с. ISBN 978-954-86-5731-0
  • FасеБуки Т.II: Дневникът на малкия Нострадамус. София, Enthusiast, 2011, 166 с. ISBN 978-954-29-5836-9
  • FасеБуки Т.III: Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня, Enthusiast, 2013, 300 с. ISBN 978-619-164-080-5
  • Лятото с тъжните курви (2016)

Редактор

редактиране
  • „Капризите на Оливър“ на Боряна Тодорова (2011)
  • „Анатомия на илюзиите“ на Людмила Филипова (2012)
  • „Обществен експеримент“ на Мартин Карбовски (2013)
  • „18% сиво“ на Захари Карабашлиев (2013)
  • „Аз съм вашите обувки“ на Васил Пармаков (2017)
  • „Архипелаг Ню Йорк“ на Владимир Тодоров (2018)
  • "До луната за шишарки" на Васил Русев - Чайката (2019)
  • “Гарванът, който можеше да спира времето” Разкази на Самуил Петканов (2020)
  • “ИГРАТА НА СОЛТА” от ЕЛЕНА КОЛЕВА (2021)
  • “Съвременна българска митология” на Самуил Петканов (2022)

Сценарист

редактиране
  • LA DONNA E MOBILE (игрален филм, 1993)
  • TILT (игрален филм, 2011)
  • SEX, ЛЪЖИ & TV (ТВ сериал, скриптед риалити)
  • 7 ЧАСА РАЗЛИКА (ТВ сериал, 2011 – 2014)

Съставител

редактиране
  • Когато се наливаше левоцентризъма: Първа ку-книга. София, Труд ISBN 954-528-071-9
  1. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 40 Народно събрание
  2. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 45 Народно събрание
  3. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 46 Народно събрание
  4. Централна избирателна комисия
  5. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 47 Народно събрание
  6. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 48 Народно събрание
  7. „Дилов-син оглави „Гергьовден“, Петър Стоянович му стана секретар“, в-к „Дневник“, 7 декември 2003 г.
  8. „Любен Дилов-син взе „Новинар“, в-к „Стандарт“, 15 май 2004 г.
  9. Велислава Попова, „Любен Дилов-син: „Наши приятели бизнесмени и журналисти“ ще издават „Новинар“, в-к „Капитал“, 22 май 2004 г.
  10. „Любен Дилов: Делян Пеевски ни натисна да му продадем „Новинар“ за толкова пари, колкото ни дължеше за разпространението. Иначе нямало да ни плати!“, в-к „Ретро“, 15 май 2016 г.
  11. „Любен Дилов-син оглави сп. „L’Europeo“, сп. „Мениджър“, 18 август 2010 г.
  12. „Задава се нова битка за столичните паркове. Любен Дилов-син предлага концесия, хвали приятеля си Слави Бинев“, в-к „Капитал“, 1 май 2004 г.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за