Любен Лапев
Любен Лапев (на македонска литературна норма: Љубен Лапе) е историк и професор от Югославия.[1]
| Любен Лапев Љубен Лапе | |
|---|---|
| югославски историк | |
 | |
| Роден |
11 октомври 1910 г.
|
| Починал | 24 ноември 1985 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | История |
БиографияРедактиране
Роден е на 11 октомври 1910 година в град Прилеп, тогава в Османската империя. Учи в Белград. Там се включва в прогресивни студентски и работнически движения. След Втората световна война преподава и изучава историята на Македония. Той е сред основателите на македонската историография, наричан „македонски Херодот“ и „Баща на македонската история“. Лапев е един от основоположниците на Философския факултет на Скопския университет през 1946 г. Основател е и на Архива на Македония, Дружеството на историците и други институции. Пише множеството исторически трудове, статии, монографии. Сред по-известните от тях са „История на Македония през XVIII, XIX, XX век”, „Пере Тошев в спомените на своите съвременници“, „Един глас за цяла Македония“, „Димитър Попгеоргиев-Беровски“ и други.
Лапев заедно с Димчо Коцо е натоварен от правителството на Социалистическа република Македония да участва в Ликвидационната комисия за разтуряне на Македонския научен институт в София[2]. На негово име е наречено основно училище в скопския квартал Аеродром.
Награждаван е с ордените „Климент Охридски“, „Гоце Делчев“, „Девети септември“. Отделно е получавал „Орден на трудът II ред”, „Орден на Републиката със златен венец“ (1978). Дългогодишен член на МАНИ.
БележкиРедактиране
- ↑ „Годишен зборник“ (24-25 издание). Скопје: Филозофски факултет – УКИМ. 1972.
- ↑ Пълномощно на Любен Лапев и Димче Коцо, издадено от правителството на Народна република Македония да участват в ликвидирането на Македонския научен институт, посетен на 22.05.2013