Любен Минчев

Любен Василев Минчев е български оперен певец, тенор. Баща е на големия български композитор Георги Минчев.

Любен Минчев
български певец
Картичка с автограф на Любен Минчев, подарена на Цветана Табакова. Източник: ДА „Архиви“ 1930 г.
Роден	18 юли 1904 г. Градец, Княжество България
Починал	23 март 1959 г. София, Народна република България
Учил в	Национална музикална академия
Музикална кариера
Инструменти	вокал
Глас	тенор
Семейство
Деца	Георги Минчев

Биография

През 1928 година завършва пеене в Държавната музикална консерватория в класа на Димитър Попиванов. Още преди дипломирането си, през 1927 г., дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Чекалински от операта „Дама пика“ от Чайковски.

Между 1929 и 1931 г. Минчев прави специализация в Милано при вокалния педагог Алфредо Чеки. През 1937 г. специализира още веднъж в чужбина – в Берлин при Корнелис Бронсгеест, където се подготвя за ролите на Лоенгрин от едноименната опера и на Радамес от „Аида“. Участва в концертни гастроли в Бреслау и Франкфурт на Майн с изпълнения на ролята на Каравадоси в операта „Тоска“. Гостува още в Братислава (1939, 1941), Загреб (1941), Букурещ (1947), Тирана (1951).

Характерни за изпълнителското майсторство Любен Минчев са изразителната кантилена и овладения полуглас (медза воче, mezza voce). Сред най-добрите му роли са на Канио в „Палячо“, Грицко в „Сорочински панаир“, Самозванецът в „Борис Годунов“, Ернесто в „Дон Паскуале“, Балдуин в „Зар Калоян“, Едгардо в „Лучия ди Ламермур“. В края на кариерата си се утвърждава като водещ изпълнител на тенорни партии от славянския оперен репертоар.

През 1950 г. Любен Минчев получава Димитровска награда II степен. През 1951 г. е удостоен със званието „народен артист“ и получава сребърен медал за наука и изкуство. През 1959 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен.

Източници

• Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 308 – 309. (на български)