Отваря главното меню

Любен Николов Станев е български лекар и писател.

Любен Станев
български лекар и писател
Роден
Любен Николов Станев
Починал

Образование Пловдивски университет
Медицина
Образование Пловдивски университет
Литература
Жанрове разказ, роман, мемоари
Награди Димитър Димов“ (1997)

Уебсайт

БиографияРедактиране

През 1949 година завършва Медицинския факултет към Пловдивския държавен университет „Паисий Хилендарски“, а след това работи като военен лекар. Става един от създателите и председател на Съюза на писателите-лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари, член на ЮНЕСКО. През 1953 година постъпва в Студия за игрални филми Бояна, където работи като редактор, и главен редактор и сценарист във Втори творчески колектив „Младост“.[1]

Признание и наградиРедактиране

През 1966 година става носител на наградата „Златна роза“ на фестивала във Варна за филмите „Цар и генерал“ и „Наковалня или чук“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен през 1974 година и II степен през 1978 година, както и на орден „Народна република България“ II степен (1984). През същата година е удостоен и с Димитровска награда. През 1997 година става първият лауреат на националната награда за литература „Димитър Димов“, учредена от Клуба на лекарите-писатели и вестник „Форум медикус“.[1]

Любен Станев е автор на повече от 30 книги с разкази, повести и романи и е сценарист на около 15 игрални филма.[1]

Кратка библиографияРедактиране

Романи
  • „Заледеният мост“ (1972)
  • „Софийска история“ (1975)
  • „Време за сделки“
  • „Необяснимо привличане“
  • „Вината“ (1978)
  • „Началото на здрача“
  • „Недей ми казва сбогом“ (1978)
Разкази и новели
  • „Бридж през ноември“
  • „Мъже в командировка“
  • „Студена къща“ – сборник разкази[2]
Мемоари, документалистика
  • „Един живот не стига: Разговори, спомени, портрети“
  • „Докато се раждаха филмите“
  • „Старите квартири“

ФилмографияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в „Почина писателят Любен Станев“, Darik News, 18 ноември 2009 г.
  2. „Живков харесал „Цар и генерал“, в-к „Стандарт“, 8 август 2003 г.

Външни препраткиРедактиране