Отваря главното меню

Любетино (на гръцки: Πεδινό, Педин̀о, катаревуса: Πεδινόν, Педин̀он, до 1926 година Λιουμπέτινο, Любетино, катаревуса Λιουμπέτινον, Любетинон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония с 426 жители (2001).

Любетино
Πεδινό
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 594 m
Население (2001) 426 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 43 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 3 километра източно от Айтос на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Любетино като българско село.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лубетине (Lubétiné) е посочено като село в Леринска каза с 27 домакинства с 80 жители цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Любетино има 325 жители българи и 30 жители цигани.[4] В българското училище в Любетино в 1897 - 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.[5]

По време на Илинденското въстание 15 души от селото участват в четите на ВМОРО, от тях е убит само един. На 4 август турски аскер убива 11 мирни селяни: Зафир Ташев, Дине Колев, Дине Пейов, Симо Типев, Ламбо Кръстев, Геле Цилев, Ноле Ванев, Коле Стойчев, Циле Георгиев, Ване Георгиев и Ице Митрев. Опожарени са 44 от всичките 53 къщи, а също и църквата „Свети Георги“[6].

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи екзархисти и 60 цигани християни и функционира българско училище.[7]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[8]

В 1908 година е обновена църквата „Свети Георги“, която два пъти преди това е изгаряна от турците. Църквата официално е осветена едва на 20 ноември 2004 г. от митрополит Серафим Костурски.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Любетино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година е прекръстено на Пединон, в превод полско.[11]

В 1928 година на площада на селото е започната втората църква „Свети Димитър“, която обаче е завършена едва в 1962 година. Дело е на майстори от Канцико – братята Андонис и Йоргос Сютис и Ламброс и Томас Симос.[9]

До 2011 година селото е част от дем Айтос на ном Лерин.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 227 жители
  • 1920 – 252 жители
  • 1928 – 308 жители
  • 1940 – 367 жители
  • 1951 – 264 жители
  • 1961 – 338 жители
  • 1971 – 354 жители

Свещеници в ЛюбетиноРедактиране

Име Име Години От
1. Христо Попхристов Χρήστος Παπαχρήστου 1850 – 1890 Любетино
2. Иван Попянакиев Ιωάννης Παπαγιαννάκης 1890 – 1903 Любетино
3. Василиос Βασίλειος 1903 – 1925 Лехово
4. Алексиос Икономидис Αλέξιος Οικονομίδης 1925 – 1927 Айтос
5. Илияс Папаилияс Ηλίας Παπαηλίας 1927 – 1940 Айтос
6. Георгиос Папандулас Γεώργιος Παπαντούλας 1940 – 1947 Клисура
7. Константинос Икономидис Κωνσταντίνος Οικονομίδης 1947 – 1970 Айтос
8. Ангелос Хадзопулос Άγγελος Χατζόπουλος 1967 – 1971 Ламия
9. Евангелос Евангелу Ευάγγελος Ευαγγέλου 1971 – 1988 Сребрено
10. Георгиос Олидис Γεώργιος Ολίδης 1988- 1989 Айтос
11. Константинос Йоану Κωνσταντίνος Ιωάννου 1989 – 2009 Любетино
12. Кирякос Йоану Κυριακός Ιωάννου 2010 – Любетино[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Любетино
  •   Алексо Лепишков (? – 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО
  •   Васил Липитков (1862 – 1928), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Доне Липитков (1875 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Илия Циганчето, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[12]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιουμπέτινον -- Πεδινόν
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.84-85.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 251.
  5. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
  6. Илюстрация Илинден, бр.135, стр.12
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  8. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  9. а б в ΟΙ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ ΤΟΥ ΧΩΡΙΟΥ ΜΑΣ. // Πεδινό Φλώρινας, 23 ноември 2011. Посетен на 2014-07-21.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 861.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 791.