Любетино
Любѐтино или Любѐтина[1] (на гръцки: Πεδινό, Педин̀о, катаревуса: Πεδινόν, Педин̀он, до 1926 година Λιουμπέτινο, Любетино, катаревуса Λιουμπέτινον, Любетинон[2]) е село в Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.
Любетино Πεδινό | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Суровичево |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 594 m |
Население | 279 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 43 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 3 километра източно от Айтос на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Любѣтино като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лубетине (Lubétiné) е посочено като село в Леринска каза с 27 домакинства с 80 жители цигани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Любетино има 325 жители българи и 30 жители цигани.[5] В българското училище в Любетино в 1897 - 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Любетино е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[7]
Беше 4 септем. Още въ тъмни зори войски заобиколиха селото ни, други влѣзнаха вѫтрѣ. Никой селянинъ не бѣше още излѣзълъ по работа. Сули, Демиръ и Алисъ, башибозуци изъ ближнитѣ села Зелениче, Горско и Спанци, доведоха[1] войскитѣ и посочваха кѫщитѣ, въ които имаше мѫже. Събраха ни всички мѫже надъ селото. Войска ни заобиколи. Така ни държаха около половина часъ... Двама наши селяни бѣха мушнати съ щикове и останаха мъртви на гумното... Демиръ и Али от Неволяни подпалиха съ рѫженица нѣкои селски кѫщи. А женитѣ и дѣцата бѣха събрани и затворени въ оградата на Адинъ бей. Слѣдъ това войски и башибозукъ се втурнаха да грабятъ и горятъ селото. Солдатитѣ, които бѣха около насъ, получиха заповѣдъ да ни заведатъ въ Невѣска прѣзъ турското село Горско. У насъ не остана нито искра надежда за спасение. Какъ изминахме пѫтя до Горско, не зная, нъ когато стигнахме тукъ, всички 45 души селяни ни прѣдставиха на Решидъ-бея, башибозукъ. Той почна да избира измежду насъ най-здравитѣ и най-прѣдставителнитѣ. Ние разбрахме пѫкленото му намерение. Избранитѣ 11 души яко свързаха. Насъ прѣдадоха на едно отдѣление войски да ни кара по напрѣдъ, а вързанитѣ вървѣха малко по надирѣ отъ насъ. Пѫтьтъ за Нѣвеска е съвсѣмъ стръменъ. Ние гледахме нашитѣ другари, какъ мѫчно вървѣха. Нъ кога тѣ стигнаха надъ Додова чешма, ние чухме пушеченъ залпъ. Всички се прѣкръстихме, а солдатитѣ зеха да ни блъскатъ съ прикладитѣ, за да вървимъ по скоро...[8] Най-сетнѣ черквата и училището ни изгориха, отъ 55 български кѫщи, здрави останаха само 12, а ние се разпръснахме да живѣемъ по другитѣ села.[9]
По време на Илинденското въстание 15 души от селото участват в четите на ВМОРО, от тях е убит само един. На 4 август турски аскер убива 11 мирни селяни: Зафир Ташев, Дине Колев, Дине Пейов, Симо Типев, Ламбо Кръстев, Геле Цилев, Ноле Ванев, Коле Стойчев, Циле Георгиев, Ване Георгиев и Ице Митрев. Опожарени са 44 от всичките 53 къщи, а също и църквата „Свети Георги“.[10]
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски и леринският архиерейски наместник отец Никодим раздават в Горно Върбени помощи за пострадалите любетинци, настанени в Горно Върбени и в Айтос.[1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи екзархисти и 60 цигани християни и функционира българско училище.[11]
В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[12]
В 1908 година е обновена църквата „Свети Георги“, която два пъти преди това е изгаряна от турците. Църквата официално е осветена едва на 20 ноември 2004 г. от митрополит Серафим Костурски.[13]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Любетино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Любетино (Љубетино) има 20 къщи славяни християни.[15] В 1926 година е прекръстено на Пединон, в превод полско.[16]
В 1928 година на площада на селото е започната втората църква „Свети Димитър“, която обаче е завършена едва в 1962 година. Дело е на майстори от Канцико – братята Андонис и Йоргос Сютис и Ламброс и Томас Симос.[13]
До 2011 година селото е част от дем Айтос на ном Лерин.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Салегио[17] | Σάλεγιο | Кокинохома | Κοκκινόχωμα[18] | местност на СИ от Рудник и на И от Ново село[17] |
Букчиш | Μπουκτζής | то Ктима ту Бузи | τό Κτήμα τού Μπούξη[18] | |
Рудник[17] | Ρούδνικ | Евфора | Εύφορα[18] | възвишение на СИ от Рудник (602 m)[17] |
Преброявания
редактиране- 1913 – 227 жители
- 1920 – 252 жители
- 1928 – 308 жители
- 1940 – 367 жители
- 1951 – 264 жители
- 1961 – 338 жители
- 1971 – 354 жители
- 2001 – 462 жители
- 2011 – 387 жители
Свещеници в Любетино
редактиранеИме | Име | Години | От |
---|---|---|---|
1. Христо Попхристов | Χρήστος Παπαχρήστου | 1850 – 1890 | Любетино |
2. Иван Попянакиев | Ιωάννης Παπαγιαννάκης | 1890 – 1903 | Любетино |
3. Василиос | Βασίλειος | 1903 – 1925 | Лехово |
4. Алексиос Икономидис | Αλέξιος Οικονομίδης | 1925 – 1927 | Айтос |
5. Илияс Папаилияс | Ηλίας Παπαηλίας | 1927 – 1940 | Айтос |
6. Георгиос Папандулас | Γεώργιος Παπαντούλας | 1940 – 1947 | Клисура |
7. Константинос Икономидис | Κωνσταντίνος Οικονομίδης | 1947 – 1970 | Айтос |
8. Ангелос Хадзопулос | Άγγελος Χατζόπουλος | 1967 – 1971 | Ламия |
9. Евангелос Евангелу | Ευάγγελος Ευαγγέλου | 1971 – 1988 | Сребрено |
10. Георгиос Олидис | Γεώργιος Ολίδης | 1988- 1989 | Айтос |
11. Константинос Йоану | Κωνσταντίνος Ιωάννου | 1989 – 2009 | Любетино |
12. Кирякос Йоану | Κυριακός Ιωάννου | 2010 – | Любетино[13] |
Личности
редактиране- Родени в Любетино
- Алексо Лепишков (? – 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО
- Васил Липитков (1862 – 1928), български революционер, войвода на ВМОРО
- Доне Липитков (1875 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
- Илия Циганчето, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[19]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 20.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92 - 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 21.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 22.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 5 (135). Илинденска организация, май 1942. с. 12.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
- ↑ а б в ΟΙ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ ΤΟΥ ΧΩΡΙΟΥ ΜΑΣ // Πεδινό Φλώρινας, 23 ноември 2011. Посетен на 2014-07-21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791.