Любе Бошкоски

северномакедонски политик

Любе Бошкоски (на македонска литературна норма: Љубе Бошкоски), известен също като Брат Любе (Брат Љубе) сред неговите поддръжници, е политик от Северна Македония, министър на вътрешните работи от 2001 до 2002 година. В качеството си на вътрешен министър командва специални полицейски сили по време на междуетническия конфликт през 2001 г. в Република Македония, за което по-късно е обвинен от Международен наказателен трибунал за бивша Югославия във военни престъпления.

Любе Бошкоски
северномакедонски политик
Роден
Учил вСкопски университет
Политика
Министър на вътрешните работи
13 май 2001 – 1 ноември 2002
Депутат
Депутат в Събранието на Северна Македония през:
(2002 – 2006)   
Любе Бошкоски в Общомедия

Биография

редактиране

Ранен живот и образование

редактиране

Любе Бошкоски е роден на 24 октомври 1960 г. в тетовското село Челопек, тогава в Югославия, днес на територията на Северна Македония. През 1985 г. завършва Юридическия факултет на Скопския университет, впоследствие започва работа в съда, а по-късно е юрисконсулт на здравноосигурителен фонд в Ровин, Хърватия.

Политическа кариера

редактиране

След парламентарните избори през 1998 г. и победата на ВМРО-ДПМНЕ, е назначен за заместник-директор на Дирекцията за сигурност и контраразузнаване (ДСК) в Министерство на вътрешните работи на Република Македония. На 31 януари 2001 г., става държавен секретар на МВР. От 15 май 2001 г. в широкото коалиционно правителство е назначен за министър за вътрешните работи на Република Македония.

След парламентарните избори на 15 септември 2002 г., напуска министърския пост и става депутат в Събранието на Република Македония. През април 2004 г. за Бошкоски са събрани 10 000 подписа и се кандидатира на президентските избори, но Държавната изборна комисия отхвърля кандидатура му заради неизпълнение на условието за 15 години непрекъснато местоживеене в Република Македония.

Убийство на пакистански граждани

редактиране

На 2 март 2002 г. около 4:00 часа сутринта местно време (UTC+1 GMT) седем въоръжени лица, шест от тях пакистански граждани и един индийски гражданин, са застреляни близо до ращанските лозя край село Люботен, край границата на Република Македония със Сърбия.[1] Мъжете са убити от формированието „Лъвове“, елитна тактическа единица за специални операции активно дестваща след конфликта от 2001 г. за подпомагане на борбата с тероризма и за незабавни действия в конфликтни райони.

Убийствата довеждат до гневно обществено недоволство в Пакистан, а семействата на жертвите обвиняват властите в Република Македония, че убийствата са по-скоро превишаване на правомощията във войната с тероризма, което македонското правителство поддържа. Международните медии твърдят, че мъжете са убити под „внушението на САЩ“. Говорителката на македонската полиция Миряна Кондеска, заявява, че „...действията са дело на болен мозък“ и че убитите са „загубили живота си в инсценирано убийство“.[2] Отговорни полицейски служители заявяват, че седемте души са убити след нападение на пакистанската група над полицейски патрул, но Кондеска казва, че съдебната и балистична експертиза потвърждават, че операцията е инсценирана.

Любе Бошкоски, за когото се смята, че е заповядал убийствата, отрича твърденията на медиите и семействата на жертвите. Бошкоски предполага, че мъжете са свързани с терористична група планирала атаки над британското, американското и германското посолства в Скопие.[3]

Последвалите разпити в съда на 4 члена на македонските сили за сигурност заключават, че убийствата не са планирани.

Бошкоски в Хага

редактиране

През август 2004 г. Бошкоски е задържан в Хърватия, след като му е свален депутатският имунитет в Република Македония. През декември същата година Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) издава обвинителен акт срещу него и Йохан Тарчуловски.

През март 2005 Бошкоски е предаден на МНТБЮ в Хага. Към него и Тарчуловски са повдигнати обвинения в „нарушаване на законите или обичаите на воюване“ по време на въоръжения конфликт през 2001 година между АНО и силите за сигурност, като например „Вълци“. По това време Бошкоски е министър на вътрешните работи на Република Македония.

Според обвинителния акт, между петък, 10 август 2001 г. и неделя, 12 август 2001 г. силите за сигурност започват сухопътното нападение в предимно албанското село Люботен, срещу цивилни граждани, етнически албанци, и тяхната собственост.

Според Хагския трибунал, Бошкоски, в качеството си на министър на вътрешните работи, „има de jure и de facto управлението и контрола над членовете на полицейските сили, които вземат участие в сочените престъпления“. Трибуналът също претендира, че „Бошкоски е знаел или има основание да се смята, че е знаел за престъпленията, които са му вменяват с обвинителния акт, че са извършени от неговите подчинени“.[4][5]

Съдебният процес срещу Бошкоски започва на 16 април 2007 г.[6] и приключва на 11 декември 2008 г. с оправдателна присъда за Бошковски и 12 години затвор за полицейския началник Търчуловски.[7]

Политическа дейност отново в Р. Македония

редактиране

Любе Бошкоски е посрещнат като национален герой, но скоро влиза в конфликт с ръководството на ВМРО-ДПМНЕ около Никола Груевски. Издига кандидатурата си на президентските избори през 2009, на които печели малко над 14% от гласовете и отпада на първи тур. Създава партията Обединени за Македония, която остро критикува ВМРО-ДПМНЕ. На парламентарните избори през 2011 партията печели само 1,52% от гласовете и нито един мандат.

Арест и съдебни процеси в Скопие

редактиране

Ден след изборите, на 6 юни 2011 г. Любе Бошкоски е арестуван пред скопския ресторант „Воденица“ с пари, получени от защитен свидетел на службите за сигурност. Осъден е на първоначално на 7 години затвор за нелегално финансиране на кампанията, а от апелативния и върховния съд – на пет години затвор.

Докато е в затвора, срещу него е повдигнато обвинение за участие в убийство през 2001 г. Осъден е на 12 години, а впоследствие – на 10 и половина години затвор, отново на първа инстанция.

Любе Бошкоски и опозицията считат, че процесите са изцяло политически мотивирани[8].

Външни препратки

редактиране