Любимец (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Любимец.
Община Любимец се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
| Община Любимец | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Хасково |
| Площ | 344.27 km² |
| Население | 10 092 души |
| Адм. център | Любимец |
| Брой селища | 10 |
| Сайт | lyubimets.org |
| Управление | |
| Кмет | Анастас Анастасов (ГЕРБ; 2011) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
.png) | |
| Община Любимец в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в югоизточната част на област Хасково. С площта си от 344,271 km2 заема 7-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 6,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад и северозапад – община Харманли;
- на изток – община Свиленград;
- на югоизток – Република Гърция;
- на юг – община Ивайловград;
- на югозапад – община Маджарово.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.
Североизточните части на общината се заемат крайните югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Оряхово се намира връх Узунбаба 427 m – най-високата точка на планината в пределите на общината.
Югозападно от нея, на протежение от около 10 – 12 km, от северозапад на югоизток и ширина между 2 и 5 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, югоизточно от град Любимец, на границата с община Свиленград се намира най-ниската точка на община Любимец 54 m н.в.
Западните и южни части на общината се заемат от крайните североизточни разклонения на Източните Родопи. Западно от град Любимец, по границата с община Харманли е разположено ниското възвишение Градище. На 3 km западно от село Белица се издига едноименният му връх с височина 367,6 m. В южната част на общината се простират източните, най-високи части на източнородопския рид Гората. Югозападно от село Малко градище, там където се събират границите на трите общини – Любимец, Харманли и Маджарово се намира най-високата точка на рида и на община Любимец – връх Света Марина 708,6 m, а по̀ на изток, на около 4 km северно от село Вълче поле – връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.
Южно от рида в пределите на община Любимец попада източната, по-висока част на Вълчеполската котловина с надморска височина между 150 и 200 m.
Води
редактиранеОт северозапад на югоизток, на протежение от около 10 – 12 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Любимец в нея се вливат три по-големи притока – реките:
- – Бисерска река (десен). Протича през общината с последните се 4 km и се влива в Марица северно от град Любимец;
- – Бакърдере (ляв, 23 km). Тя извира под името Голямата река на 619 m н.в. в Сакар планина на 1,8 km североизточно от с. Черепово, община Харманли. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина (защитената местност „Бакърлия“). След село Йерусалимово долината ѝ се разширява и под името Йерусалимовска река се влива отляво в река Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 85 km2, което представлява 0,16% от водосборния басейн на Марица;
- – Лозенска река (десен). Протича с цялото си течение през общината.
В най-южната част на община Любимец по границата с общините Ивайловград и Маджарово протича река Арда, като в този си участък е разположен големият язовир Ивайловград. В пределите на общината попада част от левия (северен) бряг на язовира.
Населени места
редактиране
Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Белица | 247 | 28,132 | Йерусалимово | 106 | 22,034 | Хаджи кьой | |
| Васково | 87 | 16,273 | Ишибеглии, Зафирово | Лозен | 393 | 21,962 | Диниклии |
| Вълче поле | 152 | 49,961 | Куртолен, Вълчепол | Любимец | 6818 | 57,374 | Хебибчево |
| Георги Добрево | 270 | 26,574 | Бунаклии, Кирилово | Малко градище | 658 | 50,475 | Алван дере |
| Дъбовец | 44 | 41,383 | Хамзач | Оряхово | 165 | 30,103 | Саранлии |
| ОБЩО | 8940 | 344,271 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Йерусалимово;
- – преименува с. Бунаклии на с. Кирилово;
- – преименува с. Диниклии на с. Лозен;
- – преименува с. Хебибчево на с. Любимец;
- – преименува с. Алван дере на с. Малко градище;
- – преименува с. Саранлии на с. Оряхово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Куртолен на с. Вълчепол;
- – преименува с. Ишибеглии на с. Зафирово;
- – преименува с. Хамзач на с. Дъбовец;
- МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Зафирово на с. Васково;
- МЗ № 2011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Георги Добрево;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Вълчепол на с. Вълче поле;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Любимец за с.гр.т. Любимец;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Любимец за гр. Любимец.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 14 553 |
| 1946 | 16 033 |
| 1956 | 17 351 |
| 1965 | 16 145 |
| 1975 | 14 237 |
| 1985 | 13 471 |
| 1992 | 12 604 |
| 2001 | 11 536 |
| 2011 | 10 214 |
| 2021 | 8940 |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 10 214 | 8 238 | 124 | 1 606 | 24 | 28 | 194 | 100,00 | 80,65 | 1,21 | 15,72 | 0,23 | 0,27 | 15,72 |
| Любимец | 7 654 | 6 096 | 24 | 1 322 | 18 | 21 | 173 | Любимец | 79,64 | 0,31 | 17,27 | 0,23 | 0,27 | 2,26 |
| Белица | 324 | 319 | 0 | 1 | Белица | 98,45 | 0,00 | 0,30 | ||||||
| Васково | 94 | 26 | 0 | 58 | 9 | Васково | 27,65 | 0,00 | 61,70 | 9,57 | ||||
| Вълче поле | 303 | 189 | 112 | 0 | 0 | Вълче поле | 62,37 | 36,96 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Георги Добрево | 266 | 154 | 62 | 42 | 6 | Георги Добрево | 57,89 | 23,30 | 15,78 | 2,25 | ||||
| Дъбовец | 53 | 34 | 12 | 7 | 0 | 0 | 0 | Дъбовец | 64,15 | 22,64 | 13,20 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Йерусалимово | 117 | 111 | 0 | 5 | 0 | Йерусалимово | 94,87 | 0,00 | 4,27 | 0,00 | ||||
| Лозен | 454 | 448 | 0 | 0 | 0 | Лозен | 98,67 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Малко градище | 645 | 568 | 22 | 53 | 1 | Малко градище | 88,06 | 3,41 | 8,21 | 0,15 | ||||
| Оряхово | 304 | 293 | 7 | 0 | 4 | Оряхово | 96,38 | 2,30 | 0,00 | 1,31 | ||||
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 10 214 | 100,00 |
| Православие | 7 606 | 74,46 |
| Католицизъм | 33 | 0,32 |
| Протестантство | 44 | 0,43 |
| Ислям | 75 | 0,73 |
| Друго | 6 | 0,05 |
| Нямат | 313 | 3,06 |
| Не се самоопределят | 238 | 2,33 |
| Непоказано | 1 899 | 18,59 |
Политика
редактиранеОбщински съвет
редактиранеСъстав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]
Транспорт
редактиранеПрез средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 12,8 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.
През общината преминават частично 5 пътя от републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 74 km:
- участък от 7,6 km от автомагистрала Марица (от km 86 до km 93,6);
- участък от 13,1 km от републикански път I-8 (от km 347,9 до km 361,0);
- участък от 10,4 km от републикански път III-505 (от km 46,3 до km 56,7);
- последният участък от 33,9 km от републикански път III-597 (от km 24,2 до km 58,1);
- началният участък от 9 km от републикански път III-809 (от km 0 до km 9,0).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-77. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-89. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 3 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Любимец“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Любимец“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Любимец“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Любимец“ // results.cik.bg. Посетен на 3 октомври 2020.
Външни препратки
редактиране
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.