Любомир Кръстанов
Любомир Кръстанов е български учен-геофизик, специалист по физика на атмосферата, академик, председател на Българската академия на науките от 1962 до 1968 г.
| Любомир Кръстанов Кръстанов | |
| български физик | |
 | |
| Роден |
15 ноември 1908 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал |
? |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | геофизика, физикохимия |
| Учил при | проф. Иван Странски[1] |
| Работил в | Българска академия на науките Софийски университет |
| Известен с | Механизъм на Кръстанов-Странски |
| Награди | Димитровска награда Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (I степен) |
| Любомир Кръстанов Кръстанов в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 15 ноември 1908 г. в Плевен. Завършва физика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1931 г. във Физико-математическия факултет, а през 1938 г. защитава първата в Софийския университет докторска дисертация по физика на тема „Отлагане на йонните кристали един върху друг“ [2][1]. Специализира в Лайпцигския университет (1940 – 1941) и във Вандорф в Германия. В Държавната политехника е частен доцент по метеорология (1946 – 1947). През 1947 г. е избран за доцент в Софийския университет, 1951 г. − за професор, а от 1960 г. е ръководител на катедрата по метеорология и геофизика в СУ. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а през 1961 г. − за академик на БАН. Председател на БАН (1962 – 1968).[1]
Научни приноси
редактиранеПървите научни интереси на Любомир Кръстанов са в областта атмосферна физика, по-специално фазови преходи на водата в атмосферата и облакообразувателни процеси[2].
В докторската си дисертация разработва модел за отлагане на едновалентни йони върху кристален субстрат, съставен от двувалентни йони. Работата му е от особено значение за изясняване на епитаксиалното отлагане на тънки слоеве чрез кондензация.[2] Този процес, известен като „Механизъм на Кръстанов-Странски“[3], е от голямо научно значение и намира приложение в съвременните нанотехнологии, както и потенциални приложения в квантовата информация и квантовите компютри. Този труд на Кръстанов е един от най-цитираните научни трудове, писани в България: към 2009 има над 8000 цитирания[2].
Акад. Кръстанов има и съществени приноси в атмосферната физика, където решава основни проблеми на кондензационните и кристализационни процеси в атмосферата. Доказва, че при охлаждането на издигащ се поток от влажен въздух е възможно спонтанно да се образуват водни капки[2].
Награди
редактиранеПолучава Димитровска награда за изясняване механизма на кондензационните процеси в атмосферата.[1]
Посмъртно признание
редактиране
Днес Геофизичният институт на БАН, на когото акад. Кръстанов е създател и пръв директор, носи неговото име. Акад. Кръстанов е и създател на централните лаборатории по космически изследвания и по слънчево-земни взаимодействия[2].
Публикации
редактиране- И. Странски, Л. Кръстанов, „Върху теорията за отлагане йонни кристали един върху друг“, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, 35, 2 (1939) 169 – 189
- И. Странски, Л. Кръстанов, „Израстване на алкални халогениди върху върху флуорит (CaF2)“, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, 35, 2 (1939) 191 – 200
- К. Т. Киров, Л. Кръстанов, „Прозрачност на въздуха в София. Климатични колебания (с оглед колебанията в София)“, В: Климатът на София, София (1939) 80 – 84
- Л. Кръстанов, „Принос към въпроса на равновесната форма на хомеополарните кристали“, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, 32, 2 (1936) 163 – 169
Източници
редактиране- ↑ а б в г Биография на акад. Любомир Кръстанов на сайта на Музея при Института по физика на БАН
- ↑ а б в г д е М. Замфиров. Академик Любомир Кръстанов – 100 години от раждането на изтъкнатия геофизик, метеоролог, физикохимик и организатор на науката (pdf) // Светът на физиката, 2009. Посетен на 16.11.2009.[неработеща препратка]
- ↑ Pranay K Sen. Stranski-Krastanov quantum dots // Institute of Physics, 1 август 2007. Архивиран от оригинала на 2007-10-12. Посетен на 16.11.2009. (на английски)