Любомир Ноев
Любомир Ноев Ноев е български офицер, майор, първи командир на Парашутната дружина.
Любомир Ноев | |
български офицер | |
Звание | |
---|---|
Години на служба | 1930 – 1945 |
Служи на | Царство България |
Род войски | |
Командвания | Парашутна дружина |
Войни | Втора световна война |
Награди | Орден „За храброст“ IV степен I клас |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
Биография
редактиранеРоден е на 20 юни 1909 г. в Самоков. Завършва Военното училище през 1930 г. със звание подпоручик от 6 септември 1930 г. Служил е като командир на батарея в Ксанти през 1941 г. и като ПВХЗ в 44-ти полк през 1942 г. Заминава на специализация по парашутизъм в Германия през 1942 г. През 1943 г. е началник секция в Трета армия. Назначен е за командир на парашутната дружина през 1944 г. След преврата на 9 септември 1944 г. Парашутната дружина е включена в състава на Втора пехотна тракийска дивизия към Първа армия. Под командването на капитан Ноев дружината взема участие в боевете за Стражин и овладяването на Куманово.[1] На 24 ноември 1944 г. дружината е посрещната тържествено в София. Майор Ноев заедно с парашутната дружина взема участие и във втората фаза на войната. На 15 април 1945 г. дружината води боеве за овладяване на с. Ястребци. На 16 април дружината спира за отдих по пътя към Зашевац. При внезапен минометен огън са убити майор Любомир Ноев и командирът на бронираната дружина майор Иван Гюмбабов. Майор Ноев е произведен посмъртно в подполковник.[2]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (3 септември 1930)
- Поручик (3 септември 1933)
- Капитан (6 май 1939)
- Майор (24 октомври 1944)
- Подполковник (април 1945, посмъртно)
Награди
редактиране- Орден „За храброст“ IV степен I клас
Източници
редактиране- ↑ Там, където другите не могат. История, написана с кръв и героизъм
- ↑ Ташев, Ташо. Българската войска 1939 – 1945. София, Военно издателство, 2008, с. 105.