Любомир Романски

българо-германски диригент

Любомир Стоянов Романски (на немски: Ljubomir Stojanow Romansky) е български и германски диригент.

Любомир Романски
българо-германски диригент
Роден
Починал
9 юни 1989 г. (77 г.)
ПогребанФранкфурт на Майн, Федерална република Германия
Семейство
БащаСтоян Романски
Братя/сестриЦветана Романска-Вранска

Той е роден на 21 януари 1912 година в София в семейството на езиковеда Стоян Романски. Негова по-малка сестра е фолклористката Цветана Романска-Вранска.

От 9-годишен учи пиано при Андрей Стоянов, Веселин Стоянов, Тамара Янкова и музикална теория при Добри Христов. Завършва славянска филология в Софийския университет; успоредно е частен ученик в Музикалната академия, където учи оркестрово дирижиране при Цанко Цанков, композиция при Панчо Владигеров и пиано при Димитър Ненов.[1][2]

Като студент започва работа като корепетитор и диригент в оперетния театър „Ангел Сладкаров“, след това е втори диригент на хор „Родина“, а през 1935 г. става помощник-диригент в Софийската опера.[1]

През 1936 г. заминава да учи славянска филология в Хумболтовия университет в Берлин, а като диригент се подготвя в Държавното висше училище за музика.[1] Дипломира се през 1940 година с концерт, в който дирижира първо действие на операта „Валкюра“ от Рихард Вагнер с певци от оперния клас.[3] Защитава дисертация на тема „Простите коледни рефрени на българските коледни песни“. Специализира в диригентските курсове на диригента Клеменс Краус.[1]

Кариерата му на диригент започва в Германия – първо като капелмайстор на оперния театър във Франкфурт на Майн, а след войната е ръководител и диригент на симфоничните концерти в Градския театър на Висбаден. В периода 1948 – 1950 г. ръководи Симфоничния оркестър на Кьолнското радио.

През 1950 година става главен диригент на общинския музикален театър в Гелзенкирхен, където остава до пенсионирането си през 1977 година. Живее в Гелзенкирхен до края на живота си. От 1968 г. Романски ръководи и Певческата академия във Франкфурт на Майн. Гостувал е като диригент в Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, Югославия, Мексико, САЩ и няколко пъти в България.[1]

За първи път у нас той дирижира „Кармина Бурана“ и „Катули Кармина“ на Карл Орф, който е бил негов личен приятел. Това са първите изпълнения на Орф в България.[1][3]

Любомир Романски умира на 9 юни 1989 година в Гелзенкирхен, Германия.[1][3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж Йорданова, Красимира. Спомен за диригента Любомир Романски. // БНР. 12.01.2022. Посетен на 07.02.2022.
  2. Лучия Симеонова, „Музиката моя съдба: Влади Симеонов“, Изд. „Мелани“, София, 2012
  3. а б в Цветкова, Елена. Любомир Романски – да покориш световната сцена като диригент. // Архив на БНР. 21.01.2022. Посетен на 07.02.2022.