Ст.н. с. д-р Любомир Цонев е български физик.

Любомир Цонев
български физик
Роден
1954 г. (66 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Българска академия на науките

БиографияРедактиране

Любомир Цонев е роден през 1954 г. в София. Възпитаник е на 91-ва гимназия с преподаване на немски език, в класа на Гергина Тончева (след това дългогодишен директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“). Дипломира се във Физическия факултет на Софийския университет. Работи в Института по Физика на твърдото тяло при БАН. Понастоящем заема длъжност ст.н.с. ІІ ст., има научната степен д-р по физика. Работил е в областта на интегрална оптика, дифракционни решетки, термотропни течни кристали, луминесценция.

От 2003 г. мегалитните паметници в България привличат вниманието му в качеството на хоби. В тясна връзка с тях обаче, от 2009 г. поема инициатива да се усвои и прилага в България фотолуминесцентният метод за датиране в археологията (печена керамика и мегалитни обекти) и геологията (геологични проби). Методът е предложен във Великобритания през 70-те години на ХХ в., но не се прилага в България.

Цонев е един от създателите на проекта „Балкански мегалити“[1], заедно със Димитър Колев от Института по астрономия към БАН.

Проект Балкански мегалитиРедактиране

Целите на проекта (формулирани от Цонев и Колев) са – да създадат колкото е възможно по-пълен онлайн каталог на мегалитните паметници в България; да предоставят свободен достъп до информация – фотографска и текстова, за по-запазените мегалитни паметници, който да стимулира културния туризъм на територията на България; да се съберат и показват данни за актуалното състояние и за промените, които настъпват с годините във вида и съдбата на всеки мегалитен паметник и да лобират пред съответните институции за запазване, укрепване, реставрация на мегалитните обекти в България.

Любомир Цонев е един от най-големите застъпници на позицията, че институциите в България се отнасят немарливо към мегалитните паметници и обекти на територията на страната и че значението им за успешен културно-исторически туризъм се подценява.[2]

През месец юли 2010 г. Любомир Цонев отстоява позицията, че разкопките извършени на уникална долменна могила в местността Мангъра (Сакар планина) са били прибързани.[3]

Списък публикацииРедактиране

ИзточнициРедактиране