Уикипедия

Лютиброд

(пренасочване от Люти брод)

Лю̀тиброд е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.

Лютиброд
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
България
43.1068° с. ш. 23.6267° и. д.
Лютиброд
Област Враца
43.1068° с. ш. 23.6267° и. д.
Лютиброд
Общи данни
Население279 души[1] (15 март 2024 г.)
11 души/km²
Землище25,458 km²
Надм. височина215 m
Пощ. код3159
Тел. код091201
МПС кодВР
ЕКАТТЕ44745
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   – кмет		Мездра
Иван Цанов
(независим политик; 2019)
Лютиброд в Общомедия

География редактиране

Село Лютиброд се намира на около 13 km юг-югоизточно от областния център Враца и около 8 km запад-югозападно от общинския център Мездра. Разположено е в западната част на Стара планина, в северната част на Искърския пролом, от двете страни на река Искър - откъм левия бряг в източните подножия на Врачанска планина, а откъм десния бряг в североизточните подножия и склонове на Ржана планина. Районът е карстов. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиално-ливадни и сиви горски.[2] Надморската височина край Искър при пътния мост в селото е около 238 m и намалява на изток до около 234 m; на север от реката нараства до около 305 m, а на юг - до около 370 m.

През южната част на Лютиброд минава второкласният републикански път II-16, който на изток води до село Ребърково, прави връзка там с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79), а на запад води през село Зверино и населени места нататък в Искърския пролом до връзка с първокласния републикански път I-8 (ГКПП Калотина – София – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле). Общински път на север свързва Лютиброд със село Челопек.

Лютиброд е железопътна спирка на минаващата през селото железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.

Землището на село Лютиброд граничи със землищата на: село Челопек на северозапад и север; село Моравица на север и североизток; село Ребърково на изток; село Лютидол на югоизток; село Рашково на юг; село Игнатица на югозапад; село Зверино на запад.

Населението на село Лютиброд, наброявало 1336 души при преброяването към 1934 г. и 1324 към 1956 г., намалява до 563 към 1992 г. и 269 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 355 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[4]

История редактиране

 
Комин с кръст от желязо на старата къща на Трифон Милов в Лютиброд. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.
 
Оброчище на мегданчето в Лютиброд, скицирано през юни 1916 г. от Иван Енчев – Видю, който пише „Върху постамент от варовит туф, забит в земята, е сложен с широкото надолу мраморен, във византийски стил, капител. Върху едната страна на капитела са изваяни гръцки орнаменти – меандри, и между тях кръст. На тази група от камъни, напомняща олтарен престол, е облегнат висок кръст, издялан грубо с брадва от дъбово дърво, кован с гвоздеи, който по всяка вероятност е бил по-рано забит в земята. Това се вижда от дебелия полуизгнил край на долното му крило. Мегданчето, гдето е направено оброчището, се намира сред селото на най-високото място, на един от баирите, върху който е заселено. Недалеч от оброчището стърчи камбанария, построена от дъбови греди. В с. Лютиброд църква няма; черкуват се из околните села, отгдето на известни празници дохождат свещеници и служат на оброчището. Тук селяните се сбират да се молят за дъжд, колят курбан и пр.“

В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. Някои автори идентифицират селището със споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Балба.[5] В местността Коритен са намерени останки на пет църкви от различни периоди – две късноантични, частично запазена църква от Х – XI век и още две от късното средновековие.[6]

Едната късноантична църква е еднокорабна сграда от IV век с дължина 11,4 m, чиито останки са унищожени при строителни работи през 1970-те години. Другата е трикорабна, разположена на 10 m северно от първата постройка и функционира през V-VII век. Тя е строена върху по ранен езически храм, като в строежа ѝ са използвани елементи от него.[5]

През 1915 г. полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.[7] В документи от 1479 г. е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век село Коритен изчезва.[6]

До 1878 г. Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.

Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 г. унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.[8]

При преброяването към 1934 г. селото е записано с името Лют-брод (Гечид-кьосе). Според същия запис, в землището на село Лют-брод се намират: Черепишкият манастир „Успение Пресветой Богородици“, гара Черепиш и железопътна спирка Лютиброд.[9]


Обществени институции редактиране

 
Сградата на кметството и пощенската станция. Отдясно е здравният пункт.
 
Народно читалище „Колката“

Културни и природни забележителности редактиране

 
Паметна плоча с цитат от Ф.Каниц „А тук природата е най-романтична!“

Средновековна църква „Свети Георги“ редактиране

  Основна статия: Свети Георги (Лютиброд)

Средновековната църква край село Лютиброд се отнася към периода ХII-ХIV век. Носела е името „Свети Георги Победоносец“. През 1927 г. в брой 69 на Държавен вестник (ДВ) е обявена за народна старина, през 1965 г. в брой 90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14 декември 1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15 m), с три полукръгли апсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана. Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се, че гробовете са на ктитори, близки до феодалния владетел на средновековната крепост Коритен град, от която е част и тази каменна църква.

Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика (IV век) Коритенград редактиране

Антична и средновековна крепост „Ритлите“/”Коритен град” се намира на 0,57 km северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образувания. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмния наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 m. Стената се проследява на приблизително 10 m. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV век. Източната и западната стена на крепостта са самите „Ритли“. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 m. От южната стена личат само основи. Между самите „Ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античният и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 4 ha.

Други редактиране

  • На левия бряг на Искър, на около 120 m западно от пътния мост, се намира скалният феномен Ритлите.
  • На около 1,5 km югозападно от Лютиброд, край десния бряг на Искър, се намира Черепишкият манастир.
  • На около километър западно от селото, северно от Искър, се намира историческият Рашов дол, където е лобното място на десет Ботеви четници с водач Георги Апостолов.
  • В близост до Ритлите се намират останки от средновековното селище Коритенград.

Редовни събития редактиране

Литература редактиране

  • „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

Източници редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Енциклопедия "България", том 3, стр. 852, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. ↑ Справка за населението на с. Лютиброд, общ. Мездра, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2022-07-02. Посетен на 2022-07-02.
  4. ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Лютиброд, община Мездра
  5. ↑ а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 134-135.
  6. ↑ а б Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39
  7. ↑ Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367
  8. ↑ „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
  9. ↑ Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 10 (29); околия Враца, община Мездра, село Лют-брод (Гечид-кьосе1), бележка 1 под линия
  10. ↑ Справка за събитията за кметство Лютиброд[неработеща препратка]
  11. ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Лютиброд
  12. ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3159 Лютиброд (Люти брод) // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-07-03.
  13. ↑ Детайлна информация за читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца
  14. ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лютиброд&oldid=11974822“.