Уикипедия

Мавританска архитектура

Мавританската архитектура е стилово направление в рамките на ислямската архитектура, което се развива в западния ислямски свят, включително и в Ал-Андалус (на Иберийския полуостров) и в днешните държави Мароко, Алжир и Тунис (част от Магреб).[1][2][3][4][5] Терминът „мавритански“ идва от историческото западноевропейско название на мюсюлманските жители на тези региони като „маври“,[6][7][notes 1][8] но по-късно названието се отнася и за араби и мувалади.[9] По-късно думата придобива по-расови конотации и към средата на ΧΧ век излиза от употреба. Употребата ѝ днес като цяло се ограничава до прилагателни в термини като „мавританска архитектура“ или „мавританско изкуство“.[10] Научните изказвания по адрес на ислямската архитектура наричат този стил с по-географски замисъл, като например архитектура на ислямския запад[11][1][12] или архитектура на западните ислямските земи,[13][14][12] а някои бележки към ислямското изкуство и архитектура считат използването на термина „мавритански“ за остаряло или спорно.[15][16]

Мавританска архитектура
горе: Мескита де Кордоба, Испания (VIII век); в средата: портата Баб де Удая в Рабат, Мароко (края на VII век); долу: Двор на лъвовете в двореца Алхамбра в Гранада, Испания (XIV век)
Периодот VIII век до днес
Държава(и)Мароко
Мавританска архитектура в Общомедия

Този архитектурен стил смесва влияния от берберската култура в Северна Африка, предислямските Пиренеи (които са били римски, византийски и вестготски земи) и съвременните архитектурни течения в ислямския Близък изток, и по този начин в продължение на векове възниква един уникален стил с разпознаваеми характеристики като подковообразната арка, риадски градини (градини във вътрешни дворове със симетрично разделение на четири части), квадратни (кубовидни) минарета и сложни геометрични и арабескови мотиви от дърво, щукатура и плочки (особено зуляйдж).[1][6][2][11][13] С течение на времето този западен стил започва да използва все повече при декорация на повърхности (например мозайки, дърворезби), като същевременно запазва традицията да се фокусира върху интериора на сградите, а не върху екстериора им. За разлика от ислямската архитектура на изток, този стил не използва прекомерно големи сводове и куполи.[11]:с. 10Основните центрове на тази архитектурна традиция са големите градове на империите и мюсюлманските държави в историята на региона, като Кордоба, Кайруан, Фес, Маракеш, Севиля, Гранада и Тлемсен.[1][11] В рамките на този обширен регион е съществувала известна разлика между архитектурните стилове, използвани в по-източната му област Ифрикия (приблизително днешен Тунис), и стилът, използван в западния Магреб (днешно Мароко и западен Алжир) и ал-Андалус, който понякога е наричан испано-мавърски или испано-магребски стил.[1]:с. viii–ix[13]:с. 121, 155

Дори след прекратяването на мюсюлманското владичество на Иберийския полуостров, традициите на мавританската архитектура се запазват в Северна Африка, както и в стила мудехар в Испания, който използва мавритански техники и дизайни и ги адаптира към християнските теми.[11][17] През XIX век и по-късно мавританският стил често е имитиран под формата на нео-мавританска или мавританско-ренесансова архитектура в Европа и Америка,[18] включително нео-мудехар в Испания.[19] Някои научни препратки свързват термина „мавритански“ или „мавритански стил“ по-тясно именно с тази мода от XIX век в западната архитектура, а не с първоначалния мавритански стил.[20][21]

  • Колони и двуетажни арки в оригиналната част на Голямата джамия в Кордоба, Испания, основана през 785 г.
    Колони и двуетажни арки в оригиналната част на Голямата джамия в Кордоба, Испания, основана през 785 г.
  • Вратата Баб ал-Узара на Голямата джамия в Кордоба (VII – IX век)
    Вратата Баб ал-Узара на Голямата джамия в Кордоба (VII – IX век)
  • Суският рибат (крепост) в Тунис (края на VIII или началото на IX век)
    Суският рибат (крепост) в Тунис (края на VIII или началото на IX век)
  • Голямата джамия в Кайруан в Тунис, основана през 670 г. и реконструирана от Аглабидите през IX век
    Голямата джамия в Кайруан в Тунис, основана през 670 г. и реконструирана от Аглабидите през IX век
  • Куполът над михраба на Голямата джамия в Кайруан (IX век)
    Куполът над михраба на Голямата джамия в Кайруан (IX век)
  • Украсена фасада на джамията „Ибн Хайрун“ (наричана още Джамията на трите врати) в Кайруан (866 г.)
    Украсена фасада на джамията „Ибн Хайрун“ (наричана още Джамията на трите врати) в Кайруан (866 г.)
  • Приемната зала на кордовския емир Абд ар-Рахман III в неговия дворец Медина ал-Захра (X век)
    Приемната зала на кордовския емир Абд ар-Рахман III в неговия дворец Медина ал-Захра (X век)
  • Украсеният с мозайки михраб (в средата) и пресичащите се многостенни арки на максурата[notes 2] (вляво и вдясно) в Голямата джамия в Кордоба – намират се в пристройката, построена от кордобския халиф ал-Хакам II след 962 г.
    Украсеният с мозайки михраб (в средата) и пресичащите се многостенни арки на максурата[notes 2] (вляво и вдясно) в Голямата джамия в Кордоба – намират се в пристройката, построена от кордобския халиф ал-Хакам II след 962 г.
  • Изящни арки от щукатура в двореца Алхаферия в Сарагоса, Испания (втората половина на XI век)
    Изящни арки от щукатура в двореца Алхаферия в Сарагоса, Испания (втората половина на XI век)
  • Богата интериорна украса на Куба ал-Баадийин[notes 3] в Маракеш (началото на XII век)
    Богата интериорна украса на Куба ал-Баадийин[notes 3] в Маракеш (началото на XII век)
  • Фрагмент от изрисуван декоративен елемент, изобразяваща флейтист, в град ал-Каср ал-Сегир в Мурсия (XII век)
    Фрагмент от изрисуван декоративен елемент, изобразяваща флейтист, в град ал-Каср ал-Сегир в Мурсия (XII век)
  • Минарето на джамията Кутубия в Маракеш (XII век)
    Минарето на джамията Кутубия в Маракеш (XII век)
  • Таванът на Палатинския параклис:[notes 4] централният неф е покрит с голяма сводеста мукарна[notes 5] (горе), а останалата част от църквата е покрита с мозайки във византийски стил
    Таванът на Палатинския параклис:[notes 4] централният неф е покрит с голяма сводеста мукарна[notes 5] (горе), а останалата част от църквата е покрита с мозайки във византийски стил
  • Вътрешен двор на медресето „Боу Инаниа“ от епохата на Маринидите във Фес, Мароко (1350 – 1355 г.)
    Вътрешен двор на медресето „Боу Инаниа“ от епохата на Маринидите във Фес, Мароко (1350 – 1355 г.)
  • Дворецът Партал (началото на XIV век), най-старият запазен дворец в Алхамбра в Гранада, Испания
    Дворецът Партал (началото на XIV век), най-старият запазен дворец в Алхамбра в Гранада, Испания
  • Куполът, съставен от мукарни, в Двореца на лъвовете (XIV век) в Алхамбра
    Куполът, съставен от мукарни, в Двореца на лъвовете (XIV век) в Алхамбра
  • Минарето на джамията Касбах в Тунис, построена в началото на управлението на Хафсидите в началото на 30-те години на XIX век
    Минарето на джамията Касбах в Тунис, построена в началото на управлението на Хафсидите в началото на 30-те години на XIX век
  • Мавзолей на мароканския султан Ахмад ал-Мансур в саадитските гробници (края на XVI и началото на XVII век) в Маракеш, Мароко
    Мавзолей на мароканския султан Ахмад ал-Мансур в саадитските гробници (края на XVI и началото на XVII век) в Маракеш, Мароко
  • Мотив Darj wa ktaf върху вратата Баб Монсур в Мекнес, Мароко (началото на XVIII век)
    Мотив Darj wa ktaf върху вратата Баб Монсур в Мекнес, Мароко (началото на XVIII век)
  • Мотив Darj wa ktaf върху Кулата на Хасан в Рабат, Мароко (началото на XVIII век)
    Мотив Darj wa ktaf върху Кулата на Хасан в Рабат, Мароко (началото на XVIII век)
  • Мотив „Себка“, комбиниран с други мотиви, в издълбана щукатура в Алхамбра в Гранада, Испания (XIV век)
    Мотив „Себка“, комбиниран с други мотиви, в издълбана щукатура в Алхамбра в Гранада, Испания (XIV век)
  • Геометрични шарки от плочки в медресето Ал-Атарине във Фес (XIV век)
    Геометрични шарки от плочки в медресето Ал-Атарине във Фес (XIV век)
  • Куфически надписи на арабски език в златни мозайки над михраба на Голямата джамия в Кордоба (X век)
    Куфически надписи на арабски език в златни мозайки над михраба на Голямата джамия в Кордоба (X век)
  • Курсивен арабски надпис (Naskh), издълбан върху щукатурата на медресето Ал-Атарине във Фес (началото на XIV век)
    Курсивен арабски надпис (Naskh), издълбан върху щукатурата на медресето Ал-Атарине във Фес (началото на XIV век)
  • Калиграфия в Салона на посланиците в Алхамбра, Гранада (XIV век): горе е девизът на династията Насриди („Няма завоевател, освен Бог“), изписан с курсивен шрифт и повторен повече от веднъж, а долу е по-голям надпис с шрифт „възлов“ куфик
    Калиграфия в Салона на посланиците в Алхамбра, Гранада (XIV век): горе е девизът на династията Насриди („Няма завоевател, освен Бог“), изписан с курсивен шрифт и повторен повече от веднъж, а долу е по-голям надпис с шрифт „възлов“ куфик
  • Мукарни, изваяни от дърво, в двореца Дар ал-Махзен в Танжер (XVII век или по-късно)
    Мукарни, изваяни от дърво, в двореца Дар ал-Махзен в Танжер (XVII век или по-късно)
  • Усъвършенстван купол от мукарни в Залата на двете сестри в Алхамбра в Гранада, Испания (XIV век)
    Усъвършенстван купол от мукарни в Залата на двете сестри в Алхамбра в Гранада, Испания (XIV век)
  • Мукарните в Залата на двете сестри отблизо
    Мукарните в Залата на двете сестри отблизо
  • Градината в риада (вътрешния двор) на двореца Бахия от XIX век в Маракеш
    Градината в риада (вътрешния двор) на двореца Бахия от XIX век в Маракеш
  • Интериор на синагогата Ел-Гриба в Джерба, Тунис
    Интериор на синагогата Ел-Гриба в Джерба, Тунис
  • Вътрешен двор на медресето Бен Юсуф в Маракеш, Мароко (XVI век)
    Вътрешен двор на медресето Бен Юсуф в Маракеш, Мароко (XVI век)
  • Алмерийска крепост в Алмерия, Испания (до голяма степен построена по време на периода Таифа през XI век)
    Алмерийска крепост в Алмерия, Испания (до голяма степен построена по време на периода Таифа през XI век)
  • Изглед към дворците и укрепленията Алхамбра в Гранада, датиращи от периода на Насридите (XII – XV век), с по-късни християнски ренесансови пристройки
    Изглед към дворците и укрепленията Алхамбра в Гранада, датиращи от периода на Насридите (XII – XV век), с по-късни християнски ренесансови пристройки
  • Хиралда в Севиля, Испания
    Хиралда в Севиля, Испания
  • Вътрешния двор и минарето на джамията Ал-Карауин във Фес (основана през IX век, но многократно разширявана и променяна) – днес използвана като университетска сграда
    Вътрешния двор и минарето на джамията Ал-Карауин във Фес (основана през IX век, но многократно разширявана и променяна) – днес използвана като университетска сграда

Бележки редактиране

  1. ↑ Думата идва от латинската дума Mauri (маври), първоначално название на жителите на берберското царство Мавретания (днешен Алжир и Мароко)
  2. ↑ Максура (на арабски: مقصورة, буквално: „затворено пространство“) е заграждение или дървен параван в близост до михраба или в средата на стената на кибла в джамия. Обикновено то е запазено за мюсюлманския владетел и неговата свита и първоначално е било предназначено да го предпазва от потенциални похитители по време на молитва.
  3. ↑ Куба ал-Баадийн или Куба на Алморавидите е един от най-старите архитектурни обекти в Маракеш и единственият оцелял пример за алморавидска архитектура в града. Постройката представлява правоъгълен павилион (куб) с басейн за ритуално умиване. Баадийн е името на съседната улица и базар.
  4. ↑ Палатинският параклис е параклисът на кралското семейство в Норманския дворец в Палермо, Сицилия.
  5. ↑ Мукарна (перс. مقرنس, исп. muqarnas от араб. مقرنص) – в буквален превод: сталактит) е характерен елемент на традиционната арабска и персийска архитектура; вид назъбен свод от затворени, преградени гънки под формата на ромбични шестоъгълни кухини, пирамидални вдлъбнатини, подобни на восъчни пчелни пити или сталактити.

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д Marçais, Georges. L'architecture musulmane d'Occident. Paris, Arts et métiers graphiques, 1954.
  2. ↑ а б Parker, Richard. A practical guide to Islamic Monuments in Morocco. Charlottesville, VA, The Baraka Press, 1981.
  3. ↑ Gaudio, Attilio. Fès: Joyau de la civilisation islamique. Paris, Les Presse de l'UNESCO: Nouvelles Éditions Latines, 1982. ISBN 2723301591.
  4. ↑ Touri, Abdelaziz, Benaboud, Mhammad, Boujibar El-Khatib, Naïma. Andalusian Morocco: A Discovery in Living Art. 2. Ministère des Affaires Culturelles du Royaume du Maroc & Museum With No Frontiers, 2010. ISBN 978-3902782311.
  5. ↑ Al-Andalus: The Art of Islamic Spain. New York, The Metropolitan Museum of Art, 1992. ISBN 0870996371.
  6. ↑ а б Barrucand, Marianne, Bednorz, Achim. Moorish architecture in Andalusia. Taschen, 1992. ISBN 3822876348.
  7. ↑ Lévi-Provençal, E. Moors // Encyclopaedia of Islam, Second Edition. Т. 7. Brill, 1993. с. 235 – 236.
  8. ↑ Gabriel Camps. Les Berbères, Mémoire et Identité. 2007. с. 116 – 118.
  9. ↑ Menocal (2002). Ornament of the World Архив на оригинала от 8 януари 2023 в Wayback Machine., p. 16; Richard A Fletcher, Moorish Spain Архив на оригинала от 8 януари 2023 в Wayback Machine. (University of California Press, 2006), pp.1,19.
  10. ↑ Assouline, David. Moors // The Oxford Encyclopedia of the Islamic World. Oxford University Press, 2009. ISBN 9780195305135.
  11. ↑ а б в г д Bloom, Jonathan M. Architecture of the Islamic West: North Africa and the Iberian Peninsula, 700 – 1800. Yale University Press, 2020. ISBN 9780300218701.
  12. ↑ а б A Companion to Islamic Art and Architecture. Wiley Blackwell, 2017. ISBN 9781119068662.
  13. ↑ а б в Architecture // The Grove Encyclopedia of Islamic Art and Architecture. Т. 1. Oxford University Press, 2009. ISBN 9780195309911. с. 68 – 212.
  14. ↑ Ettinghausen, Richard, Grabar, Oleg, Jenkins-Madina, Marilyn. Islamic Art and Architecture: 650 – 1250. 2nd. Yale University Press, 2001. ISBN 9780300088670.
  15. ↑ Mudejarismo and Moorish Revival in Europe: Cultural Negotiations and Artistic Translations in the Middle Ages and 19th-century Historicism. Brill, 2021. ISBN 978-90-04-44858-2. p. 1. (на английски)
  16. ↑ Vernoit, Stephen. Islamic Art in the West: Categories of Collecting // A Companion to Islamic Art and Architecture. Wiley Blackwell, 2017. ISBN 978-1-119-06857-0. p. 1173. (на английски)
  17. ↑ Borrás Gualís, Gonzalo M., Lavado Paradinas, Pedro, Pleguezuelo Hernández, Alfonso. Mudéjar Art: Islamic Aesthetics in Christian Art (Islamic Art in the Mediterranean). Museum Ohne Grenzen (Museum With No Frontiers), 2018. ISBN 9783902782144.
  18. ↑ Moorish [Hindoo, Indo-Saracenic] // The Grove Encyclopedia of Islamic Art and Architecture. Т. 2. Oxford University Press, 2009. ISBN 9780195309911. с. 543 – 545.
  19. ↑ Giese, Francine и др. Resplendence of al-Andalus: Exchange and Transfer Processes in Mudéjar and Neo-Moorish Architecture // Asiatische Studien – Études Asiatiques 70 (4). 2016. DOI:10.1515/asia-2016-0499. с. 1307 – 1353.
  20. ↑ Moorish [Hindoo, Indo-Saracenic] // The Grove Encyclopedia of Islamic Art and Architecture. Т. 2. Oxford University Press, 2009. ISBN 9780195309911. с. 543 – 545.
  21. ↑ Mudejarismo and Moorish Revival in Europe: Cultural Negotiations and Artistic Translations in the Middle Ages and 19th-century Historicism. Brill, 2021. ISBN 978-90-04-44858-2. p. 1. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moorish architecture в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мавританска_архитектура&oldid=11965957“.