Магдалина Станчева

българска археоложка

Магдалина Михайлова Станчева е българска археоложка.[1]

Магдалина Станчева
българска археоложка
Родена
Магдалина Михайлова Станчева
Починала

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Работила в Музей за история на София (1952 – 1984)
Софийски университет (1978 – 2001)
Национална художествена академия (1978 – 2001)
Нов български университет (1994 – 2004)

БиографияРедактиране

Родена е на 6 септември 1924 година в София. През 1948 година завършва класическа филология и история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1952 година става уредник в наскоро преобразувания Музей за история на София и оглавява неговия Археологически отдел от 1953 до пенсионирането си през 1984 година, играейки активна роля в археологическите изследвания и опазването на културните паметници в града. От 1965 г. е научен сътрудник, а от 1972 г. – старши научен сътрудник. В периода 1978 – 2001 г. преподава музеология в Софийския университет и история на българската керамика в Националната художествена академия. До 1989 г. ръководи археологически разкопки в София. В периода 1972 – 1982 г. е делегатка на България, а от 1979 до 1981 г. е вицепрезидентка на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.[1] С прекъсване, от 1994 до 2004 година преподава проблеми на културологията и опазване на културното наследство в Нов български университет.[1][2]

Авторка е на трудовете: „Боянският поменик“ (1963), „Разкази за Велики Преслав“ (1993), „Мадарският конник“ (1996) и др.[1] Магдалина Станчева умира на 6 октомври 2014 година в София.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4200.
  2. www.dnevnik.bg