Магдебургска катедрала

Магдебургската катедрала (на немски: Magdeburger Dom), официално наричана Катедрала на Свети Екатерина и Маврикий, е първата готическа катедрала в Германия и, с височина от 104 м, е най-високата катедрала в бившата Източна Германия.

Катедрала „Свети Екатерина и Маврикий“
Magdeburger Dom
Dom (Magdeburg-Altstadt).Ansicht Neue Strombrücke.ajb.jpg
Фасадата
.00 1575 Magdeburg - Magdeburger Dom.jpg
Местоположение в Магдебург
Вид на храма катедрала
Страна Flag of Germany.svg Германия
Населено място Магдебург
Архитектурен стил Романика, Готика
Изграждане 1207 – 1520
Съвременен статут действащ храм
Сайт www.magdeburgerdom.de
Катедрала „Свети Екатерина и Маврикий“ в Общомедия
Изглед към Магдебург с катедралата вдясно

Тя се намира в Магдебург, столицата на провинция Саксония-Анхалт, и в нея е погребан император Ото Велики.

Първата църква, построена на мястото на катедралата през 937, е абатство, посветено на Свети Маврикий. Днешната катедрала е строена в продължение на 300 г., започвайки от 1209, като шпиловете са завършени едва през 1520 г. Въпреки че е неколкократно ограбвана, Магдебургската катедрала е богата на художествени произведения от антики до модерно изкуство.

ИсторияРедактиране

По-ранна сградаРедактиране

 
Гробът на Ото I, император на Свещената Римска империя

Първата църква, основана на 21 септември 937 на мястото на днешната катедрала е абатство, наречено Свети Маврикий (Сент Мориц) и финансирано от император Ото I Велики. Той иска да демонстрира политическото си могъщество след успешната битка при Лехфелд през 955 и поръчва разширението на сградата още преди коронацията си като император на 2 февруари 962. Освен това, за да затвърди претенцията си на наследник на императора на Westromisches Reich, той придобива голям брой антики, например колоните, използвани в строителството на църквата. Много от тях по-късно са използвани в строителството на втората църква след 1209. Първоначалната сграда най-вероятно има един неф с четири крила, ширина от 41 м и дължина от 80 м. Височината ѝ се оценява на 60 м.

Съпругата на Ото, кралица Едита, е погребана в църквата след смъртта си през 946. Сградата е разширена през 955 и се превръща в катедрала. През 968 император Ото I избира Магдебург за седалище на архидиоцез с Адалберт фон Трир като архиепископ, въпреки че градът няма централно разположение, а е на източната граница на владенията му. С това той подчертава намерението си за разширение на държавата и разпространение на християнството на изток. Плановете му не успяват, тъй като той умира през 973 в Мемблен. Император Ото е погребан в катедралата при своята съпруга.

Цялата катедрала Свети Мавриций е разрушена от пожар на Велики петък 1207. Оцелява само южното крило на галерията. Архиепископът Албрехт II фон Кефернбург решава да разруши останалите стени и да построи напълно нова катедрала, въпреки нежеланието на хората в Магдебург. Точното разположение на старата църква дълго време остава неизвестно, но през май 2003 са открити основи на сграда с дължина 80 м и ширина 41 м. Страта крипта е разкопана и е отворена за посещения.

Площадът пред катедралата, понякога наричан Нов пазар (Neuer Markt), е заеман от императорски дворец (Kaiserpfalz), също разрушен през 1207. Материал от развалините му е използван в строителството на новата катедрала. Вероятните останки на двореца са разкопани през 1960-те.

Строителство на сегашната сградаРедактиране

 
Свети Мавриций в Магдебург

Архиепископ Албрехт II фон Кефернбург решава да построи напълно нова катедрала. Той е много образован за времето си, учи във Франция и Италия и познава новата готическа архитектура, възникнала във Франция, но все още напълно непозната в Германия. Така той решава да построи новата катедрала в новия френски стил, но строителите не познават стила и напредват бавно в усвояването му. Строителството на хора започва през 1209 година, две години след пожара, разрушил предишната църква, но той все още е до голяма степен в романски стил. Първоначално са използвани романски кръстовидни сводове, комбинирани с готически ключов камък, който не е необходим в кръстовидните сводове.

Готическото влияние се засилва особено между 1235 и 1260 година при архиепископ Вилбранд. Тъй като в течение на триста години строителството е ръководено от различни хора, често са правени промени в първоначалния проект и размерът на катедралата е силно увеличен. Жителите на Магдебург не винаги са доволни от това, тъй като трябва да плащат за строителството. В някои случаи вече готови стени и колони са събаряни, за да задоволят изискванията на поредния ръководител.

Строителството спира през 1274 година. През 1325 година архиепископ Бурхард III фон Шраплау е убит от жителите на града, заради прекомерните данъци. Според фолклорни предания особено недоволство предизвиква данъка върху бирата. След тези събития Магдебург е анатемосан и строителството на църкавата продължава едва след като градът прави изкупително дарение от пет олтара. Новият архиепископ Ото фон Хесен успява да завърши интериора и официално открива църквата през 1363 година с продължили цяла седмица празненства. По това време катедралата вече е посветена не само на Свети Мавриций, но и на Света Екатерина.

През 1360 година строителството отново е спряно и незавършените части са временно покрити. Работата се подновява едва през 1477 година при архиепископ Ернст фон Захсен, когато са построени двете кули. Те са направени от Бастиан Биндер, единственият майстор-строител на катедралата, чието име се е запазило до днес. Катедралата е окончателно завършена през 1520 година с поставянето на орнаментален кръст на северната кула.

Лутер, шведите и НаполеонРедактиране

На 31 октомври 1517 Мартин Лутер поставя своите 95 тезиса на вратата на катедралата на Витенберг, поставяйки начало на Реформацията. През 1524 Лутер проповядва и в Магдебург, след което някои по-малки църкви в града преминават към протестантството. Непопулярността на архиепископ Албрехт фон Бранденбург допринася за засилването на реформистите. След неговата смърт в Майнц през 1545 не е посочен негов наследник. Магдебург се превръща в един от водещите центрове на Реформацията и е обявен извън закона от императора. Католическата църква премества съкровището на катедралата за съхранение в Ашафенбург, но през Тридесетгодишната война то е ограбено от шведите. Свещениците в катедралата също преминават към протестантството и на първата неделя от коледните пости през 1567 там е отслужена първата протестантска литургия.

В хода на Тридесетгодишната война (1618 – 1648) градът е опустошен при т.нар. разграбване на Магдебург, като едва 4000 граждани оцеляват, укривайки се в катедралата. Главният свещеник Райнхард Бейкс се моли на колене пред граф Тили за живота на хората си. Катедралата оцелява след опожаряването на града и отново става католическа. След изтеглянето от града на католическите сили на Тили, обаче, катедралата е напълно ограбена и цветните стъклописи са унищожени. 20 000 жители на Магдебург загиват във войната и при нейния край градът има население от едва 400 души. Магдебург става част от Бранденбург и е превърнат в голяма крепост.

През 1806 Магдебург е отстъпен на Наполеон и катедралата е използвана като склад и конюшня. Окупацията продължава до 1814 и между 1826 и 1834 Фридрих Вилхелм III финансира наложителната реконструкция на сградата. Всички витражи са заменени през 1900.

20 векРедактиране

Катедралата преживява Първата световна война без поражения, но честите съюзнически бомбардировки през Втората световна война напълно унищожават прозорците ѝ. При най-тежката бомбардировка на 16 януари 1945 пряко попадение на бомба разрушава западната стена, органа и други части на сградата. За щастие противопожарните екипи успяват да загасят навреме пожара в покривната конструкция, така че щетите са умерени. Катедралата е отворена отново през 1955, а през 1969 е поставен нов по-малък орган.

През Втората световна война Магдебург е окупиран от съветски войски и става част от създадената през 1949 комунистическа Германска демократична република. Комунистическото ръководство се опитва да потисне религията като заплаха за режима и църковната активност се превръща в обществено неудобно поведение. Въпреки това изкореняването на религията е неуспешно и от 1983 пред Magdeburger Ehrenmal, скулптура от Ернст Барлах, намираща се в катедралата, се провеждат седмични молитви за мир. Това довежда до известните понеделнишки демонстрации в Лайпциг и Магдебург през 1989, които изиграват значителна роля в обединението на Германия.

Днес катедралата е в процес на реконструкция, започнала през 1983 от източногерманското правителство. През 1990 на покрива са инсталирани слънчеви батерии, за пръв път в църква в Източна Германия. Те произвеждат електричество за нуждите на църквата, а излишъкът се използва от местната електроразпределителна мрежа. През 2004 приключва кампания за набиране на средства за нов орган, започнала през 1997, като са събрани 2 милиона евро. Новият орган е поръчан и ще представлява 36-тонен инструмент с 93 регистъра и около 5000 тръби. Очаква се строителството му да завърши през 2007 и той да влезе в употреба през 2008.

АрхитектураРедактиране

 
Магдебургска катедрала, интериор, източно изложение

Днешната катедрала е строена в продължение на триста години, като е започната през 1209 година, а шпиловете са завършени едва през 1520 година. Тъй като готическата архитектура се появява през 12 век във Франция, в Германия няма други примери и в началото на строителството германските строители не са запознати със стила. Така те се учат в процеса на работата и напредъкът им може да бъде видян като малки промени в хода на строителството, което започва от олтара в източния край, близо до река Елба, и завършва с върха на кулите. В първите етапи се забелязва силно романско влияние. За разлика от френските готически катедрали, Магдебургската няма типичните летящи контрафорси, поддържащи сетните отвън.

Вътрешната дължина на сградата е 120 м, а височината до тавана – 32 м. Кулите достигат 104 м височина и са най-високите църковни кули в Източна Германия. В план катедралата се състои от неф, 2 крила с трансепт, пресичащ нефа и крилата. Във всеки край на трансепта има вход, като южният води към външна галерия. Таванът на нефа е по-висок от този на крилата и витражите над нивото на покрива на крилата осветяват нефа. В западния край има отделен нартекс. Презвитериумът в източния край е отделен от нефа с каменна стена. Олтарът и апсидата са разположени зад презвитериума. Апсидата е оградена от амбулаториум. (Вижте схема на катедрала за подробности по плановете на катедрали).

Южната страна на катедралата е свързана със спомагателна сграда, около голяма неправоъгълна галерия. Галерията, чията южна страна е част от първоначалната сграда, оцеляла след пожара от 1207 година, е успоредна на първоначалната църква. Днешната сграда е построена под ъгъл спрямо оригиналната, така че галерията не е успоредна на катедралата.

Основата около река Елба в Магдебург е слаба, което затруднява строителството на високи сгради. Затова катедралата е построена върху единствената здрава скала, наречена Катедрална скала (Domfelsen). При ниски води тя се вижда в коритото на реката. Тъй като в миналото ниските води са означавали също лоша реколта, скалата е наричана още и Скалата на глада (Hungerfelsen). Така или иначе, тя не е достатъчно голяма за катедралата и само северната кула в западния край е разположена върху здрава скална основа, докато южната е върху по-слаба почва. За да се намали теглото на южната кула, тя е куха черупка без интериор или стълбище и всички тежки камбани са в северната кула. Въпреки това южната кула е малко по-висока, което е визуално коригирано с добавянето на орнаментен кръст на северната кула.

ИзкуствоРедактиране

 
Кръщелен купел от розов порфир
 
Кралската двойка

Въпреки грабежите и плячкосването, Магдебургската катедрала е богата с произведения на изкуството, от антики до съвременно изкуство. Списъкът не е пълен и само обобщава по-значимите произведения, подредени приблизително по време на създаването:

 
Три от петте мъдри девици, показващи своята радост
 
Три от петте неразумни девици, показващи своята скръб
  • Антични колони от мрамор, порфир и гранит, използвани в апсидата, пренесени от Равена за строежа на първата сграда през 937.
  • Кръщелен купел от розов порфир от Асуан. Първоначално е създаден като фонтан с отвор в центъра.
  • Гробът на император Ото Велики от 973. При ексхумация от 1844 е установено, че гробът съдържа скелет и остатъци от дрехи, но всички погребални дарове са ограбени.
  • Статуя на Свети Мавриций, създадена около 1250. Това е първото реалистично изобразяване на африканец в централноевропейското изкуство.
  • Статуя на Света Екатерина, създадена също около 1250 от автора на статуята на Свети Мавриций
  • Кралската двойка (Herscherpaar) в шестнадесетстенната капела, също около 1250. Не е известно коя е двойката, но се е възможно да е император Отон и кралица Едита или Исус в рая със Светата църква.
  • Скулптурите на петте мъдри и петте неразумни девици, също около 1250. Това е най-забележителното произведение на изкуството в катедралата. Разположени са пред северния вход към трансепта.
  • Столовете в хора от 1363 изобразяват живота на Исус. Неизвестният автор е направил и столовете в хора в Бременската катедрала.
  • Magdeburger Ehrenmal от Ернст Барлах е поръчана като военен мемориал, но Барлах, участник в Първата световна война, изобразява вместо това болката и страданията от войните. Това предизвиква силни противоречия и скулптурата едва не е унищожена.
  • Lebensbaumkruzifix (буквално Дървото на кръста на живота) е оцветена бронзова скулптура от 1986, разширена през 1988, показваща Исус, прикован към дърво, вместо кръст. Автор е Юрген Вебер.

Интересни са водоливниците на катедралата, които са каменни декоративни скулптури за отвеждане на вода с гротескно изображение на фантастични същества.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране