Магнитна деклинация е ъгълът между географския и магнитния меридиан в дадена точка от земната повърхност. [1][2] Това е разликата δ между географския азимут А и магнитния азимут Am

Положителната магнитна деклинация +δ е източно изместване на посоката на стрелката на компаса, сочеща условно магнитния север Nm, от географския север Ng.

δ = A – Am,

която е положителна (+) източна и отрицателна (-) западна. [3] От тук по магнитния азимут може да се определи географският азимут като се отчете магнитната деклинация:

A = Am + δ.

Така магнитната деклинация се използва за определяне посоката на географския или истински север Ng по данни за магнитния север Nm от магнитния компас.

Стойността на магнитната деклинация се изобразява върху карти на магнитното поле. Линиите върху земната повърхност, които съединяват точките с еднаква деклинация се наричат изогони. Те се събират в две точки, които са магнитните полюси на Земята. Това са точките в които магнитните силови линии са перпендикулярни на повърхността на земния геоид. Положението на магнитните полюси на земята се променя с времето. През 1970 г. Северният магнитен полюс е имал координати 76° северна ширина и 101° западна дължина, през 2007 – 84° с.ш. и 120° з.д., а през 2020 г. положението му е изчислено на 86,5° с.ш. и 170° източна дължина. С това се променя и деклинацията.

Изменение на магнитната деклинация за периода 1590 – 1990 г.
Карта на изогоните за 2000 година.
Карта на изогоните според модела за главното магнитно поле на Земята за епоха 2010
Скицата на магнитното поле на Земята показва, че вътрешността ѝ е магнит със своя южен полюс под северния магнитен полюс на Земята.


С приближение може да се приеме, че Земята е еднородно намагнитена сфера, чиято магнитна ос сключва ъгъл 11,5° спрямо оста на въртене на Земята. Съотношението на наклона на магнитната ос и оста на въртене на Земята не е идентично с величината на магнитната деклинация във всички точки на земната повърхност, както може да изглежда на пръв поглед. По принцип то не е еднакво в различните точки на земната повърхност. Това се показва, ако се разгледа равнина, преминаваща през магнитната ос и оста на въртене на Земята (или съответния меридиан), където магнитната деклинация винаги ще бъде нула (в идеален модел), докато в точки извън този меридиан очевидно ще бъде ненулева, ако само магнитният полюс не съвпада с географския и дори ще има различен знак в различните страни от този меридиан. В допълнение, големината на магнитната деклинация може да бъде повлияна от земните магнитни аномалии. Така пътят, който винаги следва локалните указания на компаса, обикновено не минава по права линия към магнитния полюс. Този път определя магнитния меридиан, който не лежи в една равнина.

Магнитен меридиан на магнитното поле на Земята, центриран в точката на 30° северна географска ширина и 133,16° западна дължина, през която минава съответният географският меридиан. Показва, че стрелката на компаса реално не сочи магнитния север.
Магнитни меридиани на магнитното поле на Земята – изглед над Европа. Магнитният меридиан е центриран в точка на 50° северна географска ширина и 10° източна дължина, през която минава географският меридиан.

Магнитните меридиани (да не се бъркат с линиите на магнитното поле) следват посоките, показани от магнитен компас, т.е. те следват посоката на хоризонталния компонент на полевите линии в близост до повърхността на Земята и по този начин показват формата на областта. Ъгълът между магнитния меридиан (червен) и географския меридиан (син, преминаващ точно север-юг) е магнитната деклинация. Диаграмите показват нееднородностите на магнитното поле на Земята и факта, че като цяло компасите не сочат нито към северния географски полюс, нито към северния магнитен полюс. Магнитното поле е изчислено с помощта на коефициентите на Международното геомагнитно референтно поле за 2010 г.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Сурдин В. – Энциклопедия астрономии // Магнитное склонение — 480 страниц, стр. 203. М.: Наука, 1998.
  2. А. Н. Криштофович – Геологический словарь, Т. II. // Магнитное склонение, стр. 7. М.: Издательство литературы по геологии и охране недр, 1955.
  3. Л.И. Беляева – ОСНОВЫ ГЕОФИЗИКИ, 182 страниц, част 2.2. Главные элементы магнитного поля, стр. 31. Издательство УГТУ, Ухта, 2016.