Магнус I (на норвежки: Magnus Olavsson), повече известен като Магнус Добрия (на норвежки: Magnus den gode), (ок. 1024 – 25 октомври 1047), е крал на Норвегия от 1035 г. и на Дания от 1042 г., управлявал и двете кралства до смъртта си. Син на Свети Олаф II и на неговата наложница Алвхилда, той бил единствен син на Свети Олаф, който имал само дъщеря от брака си със съпругата си Астрид Олофсдотер.

Магнус I
крал на Норвегия
Магнус I, рисунка от 19 в.
Информация
Управление1035 – 1047
Роден
1024 г.
Починал
25 октомври 1047 г. (23 г.)
ПредшественикКнут Велики
НаследникХаралд Хардроде
Семейство
БащаСвети Олаф II
Магнус I в Общомедия

След смъртта на баща си през 1028 г. Магнус напуска заедно с майка си Норвегия и се завръща през 1035 г., за да седне на престола едва 11-годишен.

Умира от болест на 25 октомври 1047 г. в Ютланд докато воюва с разбунтувалите се датчани водени от Свен II. Посочва като свой наследник на датския трон същия Свен II, а на норвежкия престол – своя чичо Харалд Хардроде, когото година по-рано бил приел като равноправен регент. Погребан е до баща си Свети Олаф в катедралата в Тронхайм, наричан по онова време Нидарос. Оставя една дъщеря на име Рагнхилда Магнусдатер (родена от наложница, чието име не е известно).

Библиография редактиране

Външни препратки редактиране

Кнут Велики
 
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1035 – 1047)
Харалд Хардроде