Магнус II
Магнус II Харалдсон (на старонорвежки: Magnús Haraldsson; на норвежки: Magnus II или Magnus Haraldsson), (1048 – 28 април 1069), е крал на Норвегия от 1066 до 1069 г. Управлява съвместно с брат си Олаф III.
| Магнус II | |
| крал на Норвегия | |
 викингските дракари | |
| Информация | |
|---|---|
| Управление | 1066 – 1069 |
| Роден | 1048 г.
|
| Починал |
Тронхайм, Норвегия |
| Предшественик | Харалд Хардроде |
| Наследник | Олаф III |
| Семейство | |
| Потомци | Хокон Магнусон |
| Баща | Харалд Хардроде |
| Майка | Тора Торбергсдоттер |
Още съвсем млад в периода 1056 – 1058 г. участва в похода на норвежкия флот в Ирландско море, а в 1062 г. и в голямата морска битка с датчаните при река Нисан, в която датският крал Свен II едва успява да се спаси.
В 1066 г. баща му Харалд Хардроде преди да замине на последния си боен поход в Англия, го провъзгласява за крал. След гибелта на баща му в този поход, Магнус доброволно разделя властта си с брат си, като той управлява Северна Норвегия, а Олаф – източните части на страната.
През 1069 г. Магнус се разболява от отровен хляб, омесен от зърна поразени от мораво рогче, вид паразитна гъба по житните култури, и умира.
Магнус оставя син Хокон Магнусон, който е роден през 1068 г. или в годината, когато Магнус умира – 1069 г.
Външни препратки
редактиране- ((en)) Magnus II Haraldsson (Encyclopædia Britannica)
- Magnus_2_Haraldsson (Norsk biografisk leksikon)
| Харалд Хардроде | → |  |
→ | Олаф III |