Магн Максим (на латински: Flavivs Magnvs Maximvs Avgvstvs) е изтъкнат военачалник на Западната римска империя и римски император в периода 383388 година. Родом от областта Галеция, в северозападна Испания, той служи като командир на войските в Британия по времето на император Грациан, срещу когото оглавява метеж.

Магн Максим
римски император
Солид на Магн Максим
Управление383388
Лични данни
Роден
335 г.
Починал
27 август 388 г. (53 г.)
Семейство
ПотомциФлавий Виктор
Магн Максим в Общомедия

Според Павел Орозий и Сулпиций Север войниците заставят Магн Максим да приеме императорската власт, въпреки нежеланието му, но Зосим твърди, че е подтикнат от завист към издигането на Теодосий. След бягството и убийството на Грациан през август 383 г., Магн Максим узурпира императорската власт в Британия, Галия и Испания, но не нахлува в Италия, тъй като алпийските проходи са охранявани от войските лоялни на малолетния Валентиниан II, брат на Грациан. През 384 г. Магн Максим споразумява примирие с източния владетел Теодосий I и е признат за законен император на запад, в замяна на което малолетният Валентиниан II остава начело в Италия, Панония и Северна Африка.

Като император на Запада, Магн Максим установява своята резиденция в Трир и обявява своя малолетен син Флавий Виктор за август и наследник. За кратко време става популярен владетел, въпреки че дължи успеха си на съюза с алеманите. Той е първият император, който официално осъжда еретици – през 385 г. богослова Присцилиан и няколко от учениците му са екзекутирани в Трир. През 387 г. издава едикт, с който защитил правото на евреите да имат синагога в Рим.

През 387 г. след нов конфликт войските на Магн Максим нахлуват в Италия и влизат Рим, а Валентиниан II побягва в Константинопол и търси помощ от източния император Теодосий I, който поддържа правото му над трона и започва кампания на запад. Управителят на Северна Африка се обявява против Максим и окупира Сицилия, а в същото време франките нападат границата по река Рейн. Легионите на Западната римска империя са ангажирани срещу варварите и това попречва на Магн Максим да се противопостави успешно. Теодосий I получава решаващата военна помощ от готските федерати и варварските наемници. Магн Максим е победен в Илирия и Италия (Битка при Сава, 388 г.), войниците му дезертират, а при Аквилея се предава на победителя и по-късно е обезглавен. Синът му споделя подобна участ, удушен в Галия от военачалника Арбогаст.

В преданията на британските келти Магн Максим (Магнус Максимус) остава под името Максен Уледиг.[1]

Външни препратки

редактиране
  1. Бересфорд Елис, Питър. Кратка история на келтите. Унискорп. София. 2008. стр. 112


Римски императори
Грациан
(375383)
Магнус Максимус
(383 – 388)

Съимператор с Флавий Виктор и Валентиниан II

Теодосий I (379395)
Римска империя