Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мадара.

Ма̀дара е село, разположено в Североизточна България, намира се в община Шумен, област Шумен.

Мадара
Църквата „Св. Георги и Св. Тривелий“ в Мадара
Църквата „Св. Георги и Св. Тривелий“ в Мадара
Общи данни
Население 1146 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,248 km²
Надм. височина 203±1 m
Пощ. код 9971
Тел. код 05313
МПС код Н
ЕКАТТЕ 46053
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Шумен
Любомир Христов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Мадара
Антоанета Иванова
(БСП)
Мадара в Общомедия
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Мадарска община.

ГеографияРедактиране

Село Мадара е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара.

ИсторияРедактиране

Първите следи от античната история на Мадара се констатират в началото на 30-те години на XX век при разкопаването на две надгробни тракийски могили на платото от Р. Попов и В. Миков. Погребалният инвентар дава информация за търговските връзки на местните траки с гръцките колонии на малоазийското крайбрежие и близкото Черноморско крайбрежие. Намерените археологически материали, свързани с бита на траките, в подножието на скалите и района на Римската вила показват, че надгробните могили на платото са на голямо тракийско поселение след IV век пр. Хр. Един от най-сигурните белези са тракийските светилища. При селото са открити останките на късноантична църква, която изглежда е разширена и използвана като светилище при Първото българско царство.[1]

Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Мадара е завладяна от турците през 1388 г. Завоевателите прогонили свещениците, разрушили църквите и опожарили манастирския комплекс. Всичко това извършили, за да унищожат християнската вяра у местното население и да наложат своята мохамеданска религия.

През XV-XVI век селището попада във фокуса на важни политически събития, от които много пострадало:Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище. Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.

Днешното село Мадара е основано от заселници от село Кюлевча след Освобождението

и по-късни преселници от Трекляно, след това от Пиринско – през 1940-те години, през 1952, а след това и преселници от Софийско.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1545
 
1946 1652
1956 1548
1965 1830
1975 1806
1985 1698
1992 1519
2001 1367
2011 1158

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 1158 100.00
Българи 1035 89.37
Турци 3 0.25
Цигани 98 8.46
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 13 1.12

Културни и природни забележителностиРедактиране

Културни забележителности са Мадарският конник и археологическия резерват Мадара.

Археологическият резерват Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Той е с лятно работно време от 8:00 до 19:00 часа и зимно работно време от 8:00 до 16:00 часа. Има печат. Ако е затворено, печатът е в хижа „Мадарски конник“.

РелигияРедактиране

На 27 април 2011 г. Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, в съслужение с викарийния епископ Йоан и множество свещеници от епархията освещава първия православен храм в селото посветен на двама светци – Свети Георги и Свети Тривелий – Теоктист. Свети Георги от столетия е патронът на село Мадара (Според стари местни предания изображението на Мадарския релеф се свързва, макар и неправилно, със Свети Георги), а св. Тривелий – Теоктист е кан Тервел – владетелят, по чиято заповед, най-вероятно, е изсечен образа на конника в скалите над селото.[5]. По този начин храмът се сдобива с два празника – 6 май и 3 септември. Основите на храма са положени при протойерей Тодор Рачев – дългогодишен енорийски свещеник и жител на селото. След известен период на застой, градежът е възобновен по време на кметицата на Мадара Христина Димитрова и новия енорийски свещеник Андрей Стефанов. Малко по-късно участие в делото взема и втория свещеник Неделчо Савов. Дарител, чието име не желае да бъде оповестявано, изгражда храма. Издигнат на възлово централно място, храмът се превръща в емблема на селото.

Редовни събитияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 102.
  2. „Справка за населението на село Мадара, община Шумен, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 8 януари 2017. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 януари 2017. (на английски)
  5. Двери БГ, Новини, В Мадара се готвят да честват за първи път св. цар Тривелий