Мазурски езера
Мазурските езера (на полски: Mazury) са група езера в североизточната част на Полша, Варминско-Мазурско войводство, в централната част на Мазурското поезерие. Всичките езера са с ледников произход и заемат обикновено междуморенните понижения на релефа с надморска височина 116 m. Състоят се от 13 езера с обща площ 310 km², като най-големита са: Шнярдви (113,8 km²), Мамри (104,5 km²), Езьорак (34,6 km²), Даргин (30,3 km²), Негоцин (26,0 km²). Максималната дълбочина е 40 m (в Мамри и Негоцин). Мазурските езера образуват верига от водоеми, свързани помежду си с протоци и канали. Оттичат се на север чрез реките Лава и Анграпа (съставящи на Преголя) и на юг – чрез реките Елк, Виса, Писа, Шква и др. в Нарев (десен приток на Висла). Езерата са местообитание на много видове водоплаващи птици, като по тях се извършва местно корабоплаване и риболов. Те са важни туристически и рекреационни обекти. По време на Първата световна война през 1914-15 година в района на езерата са се водили кръвопролитни боеве между руските и германските войски.[1]
| Мазурски езера Mazury | |
| — ледникови — | |
  Местоположение в Полша | |
| Местоположение |  Полша Варминско-Мазурско войводство |
|---|---|
| Отток | Анграпа, Елк, Писа, Шква |
| Площ | 310 km² |
| Дълбочина | 40 m |
| Надм. височина | 116 m |