Майкъл Смит (химик)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Майкъл Смит.

Майкъл Смит (на английски: Michael Smith) е канадски биохимик от британски произход, носител на Нобелова награда за химия за 1993 г. „за фундаменталния му принос в създаването на метода на насочената мутагенеза, основан на олигонуклеотидите, и неговото използване за изучаване на белтъците“.

Майкъл Смит
Michael Smith
канадски биохимик
Michael Smith cropped.jpg
Роден
Починал

Религия атеизъм
Националност  Англия
 Канада
Образование Манчестърски университет
Награди Нобелова награда за химия (1993)[1][2]
Научна дейност
Област биохимия, генетика, молекулярна биология
Образование Манчестърски университет
Работил в Университет на Британска Колумбия;
Уисконсински университет
Известен с мутагенеза
Награди Nobel prize medal.svgНобелова награда за химия (1993)
Повлиян Хар Гобинд Кхорана, Фредерик Сангър
Майкъл Смит в Общомедия

Емигрира в Канада (1956), става канадски гражданин през 1963 г.

БиографияРедактиране

Роден е на 26 април 1932 година в Блекпул, графство Ланкашър, Англия, в бедно семейство. От 5-годишна възраст учи в местното църковно училище в продължение на 6 години, когато благодарение на осигурената му стипендия се записва в частното училище „Арнолд“ в родния си град. Учителят му по химия Сидни Лоу насърчава интереса му към химията. През 1950 г., с финансовата подкрепа на комитета по образование в Блекпул, Смит постъпва в Манчестърския университет, получава докторска степен през 1956 г.

След това се занимава с постдокторска работа в лаборатория „Гобинд Корана“ в Университета на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада. След кратко време в Университета в Уисконсин, той се завръща във Ванкувър през 1961 г. в лабораториите за морски изследвания на Канада. През 1966 г. е назначен за научен сътрудник на Медицинския съвет за научни изследвания на Канада в Университета на Британска Колумбия, където остава до 1997 г., когато отива в Агенцията за борба с рака на Британска Колумбия.

През 1981 г. става съосновател на биотехнологичната компания „ZymoGenetics“, а през 1987 основава и е директор на лаборатория по биотехнологии в Университета на Британска Колумбия.

Смит се жени за Хелън Кристи през 1960 г. Имат 2 сина и дъщеря.

Умира във Ванкувър на 68-годишна възраст на 4 октомври 2000 г.

Научна дейностРедактиране

В началото на 1970-те години Смит синтезира по химичен път олигонуклеотиди – къси двойноверижни фрагменти от ДНК.

През 1978 г. разработва метод, наречен насочена мутагенеза, чрез който се нарушава последователността на базите, изкуствено се променя генетичният код и се предизвиква мутация, която способства за създаването на модифициран белтък. Методът на Смит открива възможности за изследване на белтъците по съвършено нов начин, за развитието на генното инженерство, селекцията и биотехнологиите.

ОтличияРедактиране

  • март 1986 – избран е за редовен член на Кралското научно общество.[3][4]
  • 1993 – получава Нобелова награда за химия за неговия фундаментален принос към създаването на олигонуклеотид-насочена място-специфична мутагенеза, публикувана за първи път през 1978 г.[5] и приложението ѝ в генетиката и генното инженерство. Наградата е връчена съвместно на Смит и на Кери Мълис, който създава полимеразната верижна реакция, независимо от работата на Смит.
  • 1994 – става член на Ордена на Канада.
  • 2001 – основана е фондация „Майкъл Смит“ за изследвания в здравеопазването.
  • 2004 – биотехнологичните лаборатории на университета в Британска Колумбия са преименувани на „Майкъл Смит“ лаборатории.
  • 2004 – новият изследователски център на биологичните науки в Университета на Манчестър е наименуван „Майкъл“ Смит.

ИзточнициРедактиране

  1. The Nobel Prize in Chemistry 1993. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. Astell, C. R.. Michael Smith. 26 April 1932 – 4 October 2000. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 47. 2001. DOI:10.1098/rsbm.2001.0025. с. 429 – 441.
  4. Library and Archive catalogue. // The Royal Society. Посетен на 19 октомври 2010.[неработеща препратка]
  5. Hutchison, C.A., Philipps, S., Edgell, M.H., Gillham, S., Jahnke, P., Smith, M. (1978) Mutagenesis at a Specific Position in a DNA Sequence. J. Biol. Chem. 253: (18) 6551 – 6560