Отваря главното меню
Герб на княжество Хоенцолерн-Зигмаринген

Карл Майнрад II Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Karl Meinrad II Anton von Hohenzollern-Sigmaringen; * 1 ноември 1673 в замък Зигмаринген; † 20 октомври 1715 в замък Зигмаринген) от швабската линия на Хоенцолерните е от 1689 до 1715 г. княз на Хоенцолерн-Зигмаринген.

Той е най-големият син на княз Максимилиан I фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1636 – 1689) и съпругата му графиня Мария Клара ван ден Берг-Хееренберг (1644 – 1715), дъщеря на граф Алберт ван ден Берг-Хееренберг (1607 – 1656) и Маделейне де Кусанце, контеса де Шамплите (1616 – 1689). Внук е на Майнрад I († 1681), княз на Хоенцолерн-Зигмаринген и граф на Хоенцолерн-Хайгерлох.

Швабските Хоенцолерн са издигнати през 1623 г. на имперски князе. Баща му с фамилията си повечето време е във Виена, където е на австрийска служба. Майнрад става още малолетен регент на 13 август 1689 г. първо под опекунството на майка му и чичо му Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох. Принцът следва между 1678 и 1679 г. в университета в Инголщат и както баща си започва военна кариера в Австрия.

Той се бие 1683 г. в битката на Каленберг през втората обсада на Виена от турците, в унгарската революционна война и 1697 г. във войната за наследството на Пфалц против французите. През Испанската наследствена война Майнрад служи 1702 г. при принца от Баден в Нидерландия, през 1703 г. в Бавария и 1704 г. в Унгария. Децата му през това време живеят в Зигмаринген. Понеже французите настъпват към Швабия, децата му са заведени във Виена и след мира 1714 г. са върнати отново в Зигмаринген. Чичо му Франц Антон фон Хоенцолерн-Хайгерлох е убит 1702 г. в битката при Фридлинген, и така Майнрад поучава територията на Хайгерлох.

ФамилияРедактиране

 
Йохана Катарина фон Монфорт, княгиня на Хоенцолерн-Зигмаринген

Майнрад II фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени на 22 ноември 1700 г. за графиня Йохана Катарина Виктория фон Монфорт-Тетнанг (* 9 октомври 1678; † 26 януари 1759), дъщеря на граф Йохан Антон I фон Монфор-Тетнанг (1635 – 1708) и съпругата му графиня Мария Викторина фон Шпаур и Флавон (1651 – 1688). Те имат децата:[1]

∞ 1. 1722 принцеса Мария фон Йотинген-Шпилберг (1703 – 1737)
∞ 2. 1738 графиня Юдит фон Клозен (1718 – 1743)
∞ 3. 1743 графиня Мария Терезия фон Валдбург-Траухбург (1696 – 1761)
∞ 1724 графиня Мария Катарина фон Валдбург цу Цайл и Траухбург (1702 – 1739)
  • Мария Анна Елизабет (30 септември 1707 – 12 февруари 1783, Бухау)
  • Карл Волфганг Лудвиг Антон (31 октомври 1708 – 13 декември 1709)

Вдовицата му Йохана Катарина фон Монфорт поема регентството за децата им в Хоенцолерн-Зигмаринген.

ЛитератураРедактиране

  • Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2.
  • Günter Schmitt: Sigmaringen. In: Günter Schmitt: Burgenführer Schwäbische Alb. Band 3: Donautal. Wandern und entdecken zwischen Sigmaringen und Tuttlingen. Biberacher Verlagsdruckerei, Biberach 1990, ISBN 3-924489-50-5, S. 41 – 62.
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 283ff..
  • Detlev Schwennicke, Europaïsche Stammtafeln, Neue Folge, Band I.1 Tafel 123, Frankfurt am Main, 1998

ИзточнициРедактиране

  1. Hohenzollern 11, genealogy.euweb.cz

Външни препраткиРедактиране