Майстор Манол е легендарен персонаж от фолклора на Балканите, Анадола, Кавказкия регион и някои съседни области.[1]

Майстор Манол
Паметник на Майстор Манол пред Ибрахим паша джамия в Разград
Паметник на Майстор Манол пред Ибрахим паша джамия в Разград
Характеристики
Описание легендарен фолклорен герой

Той е майстор строител, който в стремежа си да предпази важен строеж вгражда в основите му своята съпруга. Майстор Манол е герой на множество легенди от целия регион, които го свързват с различни местни строежи – крепостта в Шкодра, Артенския, Вишеградския и Беленския мост, манастирската църква в Куртя де Арджеш и други.[2]

ЛегендаРедактиране

Майстор Манол е персонаж и в подвластните на османците княжества Влашко и Молдова, където среднобългарският език се е задържал най-продължително като канцеларски и книжовен такъв.[3] Майстор Манол или Михаил според преданието е архитект и строител на известната Селим джамия в Одрин.[4] То предава легендарни сведения, че майсторът не се потурчил, а си направил крила, за да се спаси от потурчване и т.н.

ПаметРедактиране

При обсадата на Одрин по заповед на цар Фердинанд I Български, не се стреля по джамията. Обаче от североизточния сектор нищо не се вижда от града, освен горната част на минаретата. Издава се заповед от Димитър Венедиков за проверка на направленията по картата с артилерийски изстрели с шрапнели със запалки за високо пръскане, обаче два от шрапнелите са с повредени запалки и единия се пръска в двора на джамията, а другия закача едното минаре и му причинява незначителни козметични повреди. Димитър Венедиков разказва, че след падането на Одрин в български ръце, при излизането от джамията го пресрещат трима мюсюлмански духовници, от които единия е и професор, след което възмутени от артилерийския огън го запитват дали се е запознал с подписа на архитекта на барелефа на мраморния шадраван в средата на джамията с едно лале увиснало надолу, което ще рече на народен език Лалю, наречен после Синан. Явно строежите от времената на Селим I и Сюлейман Великолепни са дълбоко втъкани в народната памет през османско време и интерпретирани в легендата за майстор Манол. [5]

ИзточнициРедактиране

  1. Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 48.
  2. Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 16 – 17.
  3. Miturile esenţiale ale culturii româneşti: „Mioriţa“ şi „Meşterul Manole“
  4. Майстор Манол, стр. 34
  5. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 62 – 64.