Майтрипа (1007 – 1077), е махасидха и изтъкнат индийски учител, държател на линията на приемственост махамудра, която по-късно станала основа на школата Кагю на тибетския будизъм и втори най-важен учител на Марпа преводача.

Майтрипа
Роден
1007 г.
Починал
1085 г. (78 г.)
РелигияБудизъм

За Пряка или Кратка линия на традицията Кагю се смята линията на учения, получени от Марпа в Индия непосредствено от своя гуру Наропа.

За Далечна или Дълга се смята линията махамудра, която Марпа получава от Майтрипа. Тя включва четитима учители: Сараха, Нагарджуна, Шабара и самия Майтрипа.

Майтрипа, последният от учителите на далечната линия на приемственост на Махамудра, е роден през 1007 в семейството на брамини. Учи в университета Наланда. Негов първи учител е Наропа, който му предава тантрите Чакрасамвара и Хеваджра и му казва да си намери съпруга и да практикува Ваджраяна. Така или иначе по това време Майтрипа отхвърля съвета на Наропа и предпочита да изучава философия.

Той получава посвещение като монах (бхикшу) от Сантипа от университета Викрамашила и получава името Майтри в чест на бодхисатвата Майтрейя. Във Викрамашила преподава самият Атиша. Майтрипа практикувал медитация върху Ваджрайогини, но употребата на алкохол като част от средствата в тази медитация довело до спорове с останалите монаси. Вниманието на Атиша е привлечено към това, и той изгонва Майтрипа за нарушаване на правилата на Виная – монашеския кодекс на поведение.

След известно време Майтрипа получава напътствие от бодхисатвата Авалокитешвара да се отправи на пътешествие в южна Индия, където той трябва да се срещне с предопределения си учител Шабара.

По-нататък Майтрипа получава от Шабара учение, което впоследствие е предадено на Марпа и влиза в системата на линията Кагю.

Също така той има множество други ученици, като Ваджрапани, на когото той предал Махамудра, и кашмирския учен Анандакирти, който получава приемствеността утаратантрашастра на Майтрея.

Библиография

редактиране

Външни препратки

редактиране