Май Кемикъл Романс
„Май Кемикъл Романс“ е алтернативна/пънк рок група от гр. Нюарк, щата Ню Джърси, Съединените американски щати.
| „Май Кемикъл Романс“ | |
|---|---|
 „Май Кемикъл Романс“ на концерт | |
| Информация | |
| От | 
Нюарк, Ню Джърси, САЩ |
| Стил | поп пънк алтернативен рок |
| Активност | от 2001 г. |
| Лейбъл | Reprise Records/ Eyeball Records |
| Уебсайт | Официален сайт |
| Членове | Джерард Уей Майки Уей Франк Айеро Рей Торо Бивши членове Мат Пелисър Боб Брайър |
| „Май Кемикъл Романс“ в Общомедия | |
Членове на групата са братята Джерард Уей (вокал) и Майки Уей (бас китара), Рей Торо (лийд китара), Франк Айеро (ритъм китара) и Боб Брайър (барабани). Често името Май Кемикъл Роменс се съкращава на Май Кем или Ем Си Ар (MCR). Групата твърди, че се влияе главно от The Misfits, Morrissey/The Smiths, Iron Maiden, Thursday, Motörhead и The Cure. Харесват също Black Flag и The Smashing Pumpkins.
История Редактиране
Групата е сформирана от Джерард Уей и бившия им барабанист Мат Пелисър приблизително една седмица след атентата срещу кулите близнаци на 11 септември 2001 година, което всъщност е вдъхновило Джерард да направи нещо с живота си. Той написва първата им песен („Skylines And Turnstiles“), отразяваща чувствата му относно атаката. Скоро след това те канят Рей Торо да се присъедини към тях, защото по това време Уей не може да свири на китара и да пее едновременно, а и смята, че Торо е един от най-добрите китаристи, които е чувал в Ню Джърси. Правят първия си запис на тавана на Мат, където са записани песните им „Our Lady Of Sorrows“ (в началото озаглавена „Bring More Knives“) и „Cubicles“. Майки Уей – братът на Джерард харесал демото толкова много, че напуснал колеж и се включил в групата, като съответно се научил да свири на бас китара. Името „Май Кемикъл Романс“ е предложено от Майки, след като той попада на израза „Chemical Romance“ в книгата „Екстази“ на Ървин Уелш (Ecstasy: Three Tales of Chemical Romance), докато работи в книжарницата „Barnes & Noble“ заедно с брат си Джерард.
Правят турне на собствени разноски, като пътуват с бял ван, подарен им от бабата и дядото на Джерард и Майки. Били са много бедни и се е налагало да спят един върху друг във вана, затова все още са благодарни, че вече имат автобус с легла в него. Често са забравяли китариста си Рей на безиностанцията, когато са спирали за почивки, и той е трябвало да им се обажда, за да се върнат и да го вземат. Правили са малки концерти, но твърдят, че те са им най-любими, защото са по-интимни. Издигали се много бързо и трябвало да се учат в движение. Преди да получат собствен автобус, са ги обърквали за чистачи, заради окаяното състояние на вана и бедността на членовете на групата за момента и с изненада са откривали, че и те изнасят концерти.
Правят няколко демо записа с лошо качество поради липса на оборудване. Налагало се е Джерард да пее в банята заради акустиката. На един от първите им концерти, който е бил в мазе и с публика от 5 души, (един от които бил бездомен човек, който записал концерта им и се опитал да им го препродаде) се срещат с продуцент на Eyeball Records.
Подписват договор с Eyeball Records. Записват в една стая с групите Pencey Prep и Thursday. Така се запознават с Франк Айеро, който тогава е вокал и китарист на Pencey Prep. След разпадането на Pencey Prep през 2001/2002 година, Франк става китарист на Май Кемикъл Романс, като до записването на дебютния им албум I Brought You My Bullets, You Brought Me Your Love са оставали броени дни. Въпреки това той е свирил китарите на две от песните, едната от които е била „Early Sunsets Over Monroeville“. Когато тя е завършена, Рей Торо казва, че това е най-добрата им песен. Към края на записването на албума Джерард е имал огромен проблем със болка в зъба си, заради което почти не можел да довърши вокалите на останалата част на албума.
Фенове са на филмите на ужасите и комиксите и затова в текстовете на песните им има фантастични и театрални елементи и такива от филмите на ужасите. Всички от групата са от Ню Джърси, освен Боб Брайър, който е от Чикаго.
Three Cheers for Sweet Revenge е вторият студиен албум на MCR. Издаден на 8 юни 2004, това е първият албум на бандата издаден от Reprise Records и е техният дебютен албум с мейджър лейбъл. Кратко след записа на албума, тогавашният барабанист Мат бива уволнен. Няма точна информация защо, но главното твърдение е, че Мат се е напил и счупил вана с който те ходили на турне, подарен от починалата баба на Джерард и Майки. Скоро след съкращението му те назначават саунд инженера Боб Брайър (работил също с The Used) за барабанист, като той участва в видео клиповете на излезлите сингъли от албума.
Третият студиен албум на групата носи заглавието The Black Parade. В поредния си проект групата смесва алтернативен и класически рок и бритпоп. Пилотният сингъл от албума – песента Welcome to the Black Parade оглави класацията Hot Modern Rock Tracks на Billboard. Албумът е най-успешният им албум досега, с над 4 милиона продажби по цял свят. По-късно излиза и live версията на албума („The Black Parade Is Dead!“), който също се справя много добре откъм продажби.
Четвъртият студиен албум на групата излиза на 22 ноември 2010 г. Заглавието му е Danger Days: The True Lives Of The Fabulous Killjoys и е написан от гледната точка на рок група от постапокалиптичния град Battery City и действието се развива през 2019 г. Първия сингъл от албума е Na Na Na (Na Na Na Na Na). В този албум на барабани в повечето песни свири Брайър, но не е кредитиран като член на групата, защото бива уволнен официално „поради музикални различия“, (но фенове, както и самият Брайър твърдят, че барабанистът е бил уволнен главно защото се скарал с Майки Уей). Смята се, че той е свирил и се стремял към по-тежък звук, докато групата поела по пътя на по-"поп" звучащ рок.
„Май Кемикъл Романс“ нямат официален пети албум, но за такъв се води колекцията от петте 7-инчови плочи „Conventional Weapons“, издадени през 2012/2013 г. Звукът на албума е подобен на този от четвъртият им студиен албум.
Издават също и EPто от 3 песни „The Mad Gear And Missile Kid“, в което музиката е доста агресивна и спада към по-традиционален пънк рок и хардкор пънк, което контрастира с останалите албуми на групата.
„The Paper Kingdom“ е изгубеният и недовършен албум на My Chemical Romance. Няма много информация за този албум, както и защо записите му са прекъснати. Джерард споделя, че този албум щял да бъде най-тежкият, тъмен, зловещ и тъжен албум, който групата е правила. Текстовете на песните били изключително тежки. Звукът на Danger Days е тотално изоставен, заместен с такъв наподобяващ основно The Black Parade и Three Cheers for Sweet Revenge, като Джерард казва, че албумът щял да се хареса на фенбазата на The Black Parade. Смята се, че сингълът Fake Your Death, бонус диска „Living With Ghosts“, както и песните от EPто „Pinkish“ (от соло кариерата на Gerard Way) са песни, планирани да бъдат в The Paper Kingdom. Знае се още, че My Chemical Romance използват аестетиката на албума като бакграунд арт на турнетата им след тяхното събиране през 2019 г.
За съжаление групата се разпада на 22 март 2013 г., съобщено в сайта им. По-късно Джерард Уей коментира раздялата, като казва че всички членове са семейни и всички искат да са достойни бащи за де цата си и да им отделят максимално време. Също споделя, че вече не е било „забавно“ да измислят нов материал и няма смисъл от това. През 2014 Джерард пуска свой соло албум, „Hesitant Alien“, а Франк Айиро също има активна соло кариера. Същата година излиза и компилацията им с хитове „May Death Never Stop You“, в който се съдържа сингъла „Fake Your Death“ – последният им студио запис.
Групата се събира отново през 2019 г., като организират световно турне, което бива възпрепятствано от световната COVID-19 пандемия, като датите остават за 2022 г. Още няма сведения за нова записана студийна музика от групата.
Техният хит сингъл „Helena“ е саундтрак на „Къщата на восъка“, а тяхна кавър версия на „Desolation Row“ е в саундтрака на филма „Пазителите“ (Watchmen), на който групата е голям фен.
Състав Редактиране
