Макарий Галатищки
Макарий или Макариос Галатищки (на гръцки: Μακάριος Γαλατσιάνος, Μακάριος α' από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, основател на Галатищката художествена школа.[1]
| Макарий Галатищки Μακάριος Γαλατσιάνος | |
| зограф | |
| Роден |
1746 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е в халкидическата паланка Галатища в 1746 година.[2] Ученик е на Дионисий Фурноаграфиот. В 1778 година заедно с Георги изписва храма „Свети Безсребреници“ в Макриница, който по-късно е разрушен. Подписът им е „διά χειρός Μακαρίου Μοναχού και Γεωργίου εκ χώρας Γαλατήστας“.[3] В 1875 година е монах в Каракал, като племенникът му Вениамин му е ученик.[1]
В 1780 година изписва параклиса „Свети Николай“ на католикона на Ватопед.[2] Рисува стенописите в трапезарията на манастира Ватопед (1786), стенописите в гробищната черква „Свети Николай“ в градчето Карея (1787), стенописите по входния навес (откъм морето) в манастира Дохияр (1788), наоса на католикона „Благовещение Богородично“ на Ватопед (1789) и нартекса на параклиса „Свети Димитър“ на Ватопед (1791).[2] Макарий обучава племенниците си Вениамин, Захарий и Макарий.[4][5] Заедно с тях рисува параклиса „Свети Андрей“ на Ватопед (1798), параклиса „Свети Архангели“ на Иверския манастир (1812) и други светогорски храмове.[2]
Умира в 1814 година.[2]
Родословие редактиране
| Неизвестен | Макарий Галатищки (1746 г. — 1814 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вениамин Галатищки (ΧVIII век — 1834 г.) | Георги/Григорий (ΧVIII век — XIX век) | Макарий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Таласий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Захарий Галатищки (ΧVIII век — 1822 г.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанасий Галатищки (XIX век) | Йоанис Папаталасиу (1814 г. -XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георгиос Атанасиу (XIX век) | Астерьос Анагност (XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Темистоклис Астериу (ΧΙΧ век — XX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б Ζάρρα, Ιλιάνα, Χρήστος Μεράντζας, Στέφανος Τσιόδουλος. Από τον μεταβυζαντινό στον νεότερο ελληνικό πολιτισμό: Παραδείγματα εικαστικής παραγωγής (16ος-20ός αιώνας). 2015. ISBN 978-960-603-046-8. σ. 31.
- ↑ а б в г д Православная энциклопедия. Т. XII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 391 - 427.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 215. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
- ↑ Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи