Макарий Галатищки (на гръцки: Μακάριος Γαλατσιάνος, Μακάριος α' από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа.

Макарий Галатищки
Μακάριος Γαλατσιάνος
зограф
Роден
Починал
1866 г.
„Събор на атонските светци“, преносима икона на Макарий Галатищки от църквата „Успение Богородично“ в Карея, 1849 г.
„Събор на атонските светци“, преносима икона на Макарий Галатищки от църквата „Успение Богородично“ в Карея, 1859 г.

Биография

редактиране

Роден е около 1776 година в халкидическата паланка Галатища. Брат е на известните зографи Вениамин и Захарий. Заедно с братята си се обучава при чичо си Макарий.[1] Заедно с братята си Макарий изписва стенописи в някои от Атонските манастири и рисува икони за Рилския манастир.[2][3]

След смъртта на братята му Макарий изписва стенописите над входа на Ксенофонт (1842) и други стенописи в този манастир (1845), фиала в Хилендар (1847), и създава и много икони. Умира в 1866 година.[4]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неизвестен
 
Макарий Галатищки
(1746 г. — 1814 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вениамин Галатищки
(ΧVIII век — 1834 г.)
 
Георги/Григорий
(ΧVIII век — XIX век)
 
Макарий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Таласий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Захарий Галатищки
(ΧVIII век — 1822 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанасий Галатищки
(XIX век)
 
 
 
 
 
Йоанис Папаталасиу
(1814 г. -XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос Атанасиу
(XIX век)
 
 
 
 
 
Астерьос Анагност
(XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Темистоклис Астериу
(ΧΙΧ век — XX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 115, 252, 386.
  3. Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи
  4. Православная энциклопедия. Т. XII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 391 - 427.