Македонска младежка тайна революционна организация

Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) е българска политическа, революционна и културно-просветна организация, действала на територията на Вардарска и Егейска Македония между 1922 и 1941 година и целяща освобождаване на Македония от сръбска и гръцка власт.

Македонска младежка тайна революционна организация
Устав на ММТРО, 1921 г.
Устав на ММТРО, 1921 г.
Информация
Акроними ММТРО
Тип революционна организация
Основана 1922 г.
Закрита 1941 г.
Правно положение несъществуваща
Официални езици български
Македонска младежка тайна революционна организация в Общомедия
Прави от ляво надясно: Георги Попандов, Никола Велев и Петър Манов; седнали от ляво надясно: Страхил Хаджипанзов, Коста Хаджиев, Крум Николов и Иван Бояджиев.[1]
Роза Койзеклиева (втората от ляво надясно на втория ред) заедно с активисти на ММТРО

ММТРО е създадена като организационно независима от ВМРО организация през март 1922 година в Загреб от петима българи от Вардарска Македония, студенти в Загребския университет, начело с Иван Бояджиев от Велес. Уставът на ММТРО е одобрен и подписан от ръководителя на ВМРО Тодор Александров и в него се посочва, че основните цели на организацията са да подпомага дейността на ВМРО в борбата и за освобождаване на Македония и да противодейства на асимилаторската политика на сръбските и гръцките власти по отношение на българското население.

Организационно ММТРО се състои от петчленни групи (петорки), свързани една с друга само със своите ръководители петари. Първите петорки на организацията се създават още през май-юни 1922 година във Велес, Битоля и Щип.

ММТРО разделя Вардарска Македония на четири революционни окръга – Скопски, Битолски, Охридски и Щипски, като освен в тях петорки на организацията се създават и сред македонските студенти, учещи в Западна Европа – Виена, Лайпциг, Берлин. Главната петорка на организацията е в Загреб. За три години организацията обхваща цяла Вардарска Македония с много добре развита мрежа – петорки на ММТРО има във всички македонски градове под сръбска власт. Създаденото от Върховното командване на сръбската война и Министерството на вътрешните работи през 1925 година Сдружение против българските бандити преследва членовете на ММТРО, като сред убитите от тях са ръководителите ѝ в Гевгели Трайко Попов, в Дойран Никола Чакъров и други[2].

На 5 декември 1927 година започва Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО. Коста Църнушанов заминава в чужбина, за да осведомява европейското общество с развоя на процеса. В резултат на изнесените присъди Мара Бунева изпълнява смъртната присъда на Велимир Прелич.

През декември 1932 година започва издаването на вестник „Освобождение“, печатен орган на ММТРО. В 1933 година във Вардарска Македония членовете на ММТРО се организират в повече от 60 петорки, а в Хърватско, Словения и Сърбия съответно шест, три и пет петорки[3].

За цялата дейност на ММТРО Димитър Гюзелов заключава:

„ създаденият исторически фактор от около 600 члена на ММТРО, все интелигентни-будни младежи, се нагърби с апостолската мисия като нови паисиевци да крепят националното съзнание, да обучават младежта на български книжовен език, да ги снабдяват с българска революционна, а даже и с детска литература, а някъде и с тона на Паисий да викат „О, неразумни.. защо се срамуваш да се наречеш българин?“[4]. “

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ ЦДА, фонд 1897К, опис 1, а.е. 45, л. 3
  2. ↑ Гиза, Антони, „Балканските държави и Македония“, Македонски Научен Институт ­ София, 2001 г.
  3. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
  4. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.240
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Македонска_младежка_тайна_революционна_организация&oldid=10591034“.