Уикипедия

Македонска патриотична организация

Етническа организация на македонски българи и етнически македонци

Македонската патриотична организация или МПО (на английски: Macedonian Patriotic Organization, MPO) е политическа организация, основана във Форт Уейн, САЩ през 1922 година от емигранти от Егейска Македония. Първоначално се нарича Македонска политическа организация, но сменя името си през 1952 година. От 1927 година публикува вестник „Македонска трибуна“ на български език, след това и на английски.[1][2]

Македонска патриотична организация
Пети редовен конгрес на МПО в САЩ и Канада
Пети редовен конгрес на МПО в САЩ и Канада
Информация
АкронимиМПО, MPO
Типемигрантска организация
ОснователиАнастас Стефанов (пръв президент)
Основана1922 г., Форт Уейн
Положениесъществуваща
Седалище124 „Уест Уенд Стрийт“, Форт Уейн, Индиана 46802
Езицианглийски
РъководителМатю Стефанов (президент),
Стив Петров (вицепрезидент)
Сайтwww.macedonian.org
Македонска патриотична организация в Общомедия
Шести редовен конгрес на МПО в САЩ и Канада.
Лист със снимка на Мара Бунева, апелиращ за свободно говорене на български език в (Гръцка и Югославска) Македония.

Първоначалната цел на организацията е да търси решение на Македонския въпрос под формата на Независима македонска държава, в която всички етнически групи биха имали равни човешки права и свободи.[3] През десетилетията МПО се развива значително и в началото на XXI век е организация с нестопанска цел, която развива и съхранява обичаите, историята, традициите на наследниците на македонските емигранти в Новия свят.[4] МПО е традиционен защитник и популяризатор на българския произход на македонските славяни.[5][6] МПО обединява хора с българско и небългарско самосъзнание.[7][8]

След разпада на Югославия през 1991 година МПО подкрепя Република Македония като независима държава и организира кампании в САЩ и Канада в нейна защита.[9] Официален химн на организацията е маршът „Изгрей зора на свободата“.[10] Традиционен политически и идеологически противник на организацията е Македонският народен съюз, а по-късно Обединената македонска диаспора.

Македонската патриотична организация е най-старата, съществуваща до днес, организация в Северна Америка, обединяваща американци и канадци с корени от Македония. Секции на МПО съществуват в различно време в Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка и Западна Европа.

История редактиране

Българска емиграция в САЩ и Канада редактиране

 
Освещаване на църквата „Свети Кирил и Методий“ в Торонто, 24 май 1911 година
 
Свещеник Георги Николов с членове на МПО „Владо Черноземски“ в Уиндзор, Онтарио, 1936 г.

Македонската емиграция в САЩ и Канада осезателно нараства след погромите от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Създават се български църковни общини и други учреждения, последвани от първата политическа организация Македоно-одрински български народни организации (МОБНО), която дава тласък на обединението на подобните организации в Македоно-български народен съюз. Организацията е нетрайна и скоро се разпада, но през 1918 година в Чикаго, Илинойс, се състои нов конгрес на македонските емигранти с искане за справедливо решение на македонския въпрос след Първата световна война.[11] Имигранти в САЩ и Канада от Македония, включително някои, които са се борили срещу Османската империя, участвали в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., основават МПО в 1922 година във Форт Уейн, Индиана. От самото си начало МПО е застъпник на идеята за организиране и образоване на емигрантите в гражданска отговорност и да ги подготви да се борят за освобождението на Македония и утвърждаването ѝ в „държавна единица, с цел гарантирането на конституцинни, етнически, религиозни, културни и политически права и свобода на гражданите.“[12] Основателите на МПО в стремежа си към свободна и независима Македония приемат лозунга „Македония за македонците“, прокламация на Уилям Гладстон, който в 1897 изразява своите възгледи относно Македонския въпрос. Употребата на понятията „македонци“ и „македонски емигранти“ в първата схема се отнасят еднакво към всички етнически групи в Македония – българи, власи, турци, албанци, гърци и други.[13]

Българска емиграция в Австралия и Нова Зеландия редактиране

В края на XIX век и началото на XX век първите български емигранти пристигат в Австралия, но най-осезаеми са емигрантските вълни в периода на войните за национално обединение на българите (1912 – 1918). Към 1930 година има около 4000 македонски българи в Австралия, а до края на Втората световна война общият брой на българите възлиза на 8 – 10 000 души.

Град Пърт се оформя като първата българска колония с изселници от Русенско, Свищовско, Горнооряховско и Поповско от Царство България, както и бежанци от Кономлади, Турие и Горно Котори и Долно Котори. През 20-те години на XX век е построен македонски дом, а Васил Чорбаджиев от Кономлади и Павел Божинов от Турие отварят първата българска фурна за хляб. Втора българска колония се оформя в Аделаида, където българите населяват главно квартал Бракин Хил и се черкуват в руската православна църква. През 30-те години на XX век в най-голяма българска колония израства Мелбърн, който се превръща в стопански и културен център на българите, които в града са бежанци главно от Горно Неволяни, Баница, Буково. По-малки колонии се обособяват в Сидни, Канбера, Брисбън и Шепъртън.

През 1928 година в Австралия пристига Христо Аврамов от Нерет, член на МПО в САЩ, който през 1930 година основава заедно с Павел Божинов, Атанас Вишин, Васил Георгов, Коста Михайлов, Коста Търпов и Димитър Търпов секция на МПО в Пърт. Същата година Кръстью Цветков, Петър Филипов, Лазар Пеновски и Христо Иванов създават „Народна македоно-българска организация“ в Сидни и скоро след това се присъединяват към МПО. През 1934 година в Мелбърн пак Христо Аврамов инициира създаването на МПО „Тодор Александров“ с председател П. Т. Яневски. През 1935 година в Шепъртън е създадена МПО „Владо Черноземски“ от Саве Белев, Антон Попянев, Илия Ашлаков, Христо Васев, Илия Банков, Мито Донев, Георги Газалинов, Кръстю Ашлаков, Вощерец Иванов, Георги Македонски и Никола Баничков. През 1937 година в Манжимут се основава пета поред секция на МПО от Атанас Т. Петров. През 1950 година е ръкоположен първият български свещеник в Австралия П. Филипов и е образувана българска църковна община в Пърт, а след това и в Аделаида, Канбера и Сидни. Построена и осветена е църквата „Св. св. Кирил и Методий“

За разединението на българската емиграция в Австралия и Нова Зеландия спомагат Гръцко-македонската организация, която издава бюлетин „Македонски куриер“ и привлича част от бежанците към себе си през 20-те години, липсата на българска църква в Австралия до 50-те години, а след края на Втората световна война пристигането на силно политизираната българска емиграция от България и македонистите, пристигащи от Югославия. В средата на 50-те години Австралия става център на политически борби сред емиграцията, в резултат на която през 1959 година местната българска църква е откъсната от лоното на Българската православна църква в полза на про-югославската емиграция.[14]

Значително количество български бежанци пристигат в Нова Зеландия през 1951 година. Това са предимно емигранти от Вардарска Македония и България, подложени на денационализиране от новите власти, а след това преминали през гръцки концлагери. С помощта на „Международната организация за репатриране на емигранти“ се установяват в град Питони. Същата година емигрантите М. Николов, Димитър Шангов от Неврокоп, Христо Колев от Наколец, Борис Попов от Петрич се свързват с МПО. В 1952 година се създава МПО „Гоце Делчев“ от Мануш Илиев, Марко Николов, Михаил Николов, Яне Пачевски, Атанас Зоев, Никола Димчев, Любомир Стоянов, Яне Божинов, Коста Замфиров, Ангел Попхристов, Борис Белчев, Георги Кръстевски, Стефан Пръчков, Ваньо Бекяров, Борис Попов, Иван Попов и секретаря на местната организация М. Илиев.[15]

Скандали в МПО редактиране

Православни общини редактиране

Македонската патриотична организация има силно влияние върху множество български църковни общини в Съединените щати и Канада и изразява силно отрицателно отношение към намесата на комунистическия режим в дейността на Българската православна църква. През 1962 година, когато нюйоркският епископ Андрей Велички решава да признае Софийския синод, тези общини се отделят от неговата епархия и преминават към Задграничната руска православна църква, а през 1976 година – към Американската православна църква, където образуват българска архиепископия, начело с Кирил Йончев.[16]

Междуособици редактиране

 
Народен дом на М.П.О. „Прилеп“ в Стийлтън, Пенсилвания
 
Народен дом на М.П.О. „Охрид“ в Менсфийлд, Охайо
 
Народен дом на М.П.О. „Пелистър“ в Акрон, Охайо

През 70-те години на XX век в МПО назрява първи сериозен скандал. Групата на Петър Ацев, Христо Лагадинов, Тодор Чукалев, Христо Низамов, Христо Анастасов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов, постепенно е изтласкана от ръководните постове на организацията.[17]

След смъртта на Михайлов през 1990 година и прокламирането на независимостта на Република Македония, в МПО започва да се засилва македонисткото влияние, което постепенно завоюва позиции в организацията. Пробългарските ѝ клонове често са подлагани на атаки или са изключвани от нея. Така например Македонската патриотична организация се разграничава от МПО „Любен Димитров“, Торонто, оглавявана от Георги Младенов и издаваща свой собствен вестник „Македонска трибуна“ с пробългарски позиции.[18]

След като през 2009 г. МПО „Швейцария на Балканите“ от Торонто, обявява подкрепата си за репресираната българка Спаска Митрова,[19][20] президентът на МПО Андрея Алушев демонстративно изключва от организацията председателя Лабро Королов и неговите сподвижници.[21] През 2010 г. новият Централен комитет на МПО възстановява МПО „Швейцария на Балканите“ в организацията и реабилитира Королов като член на ръководството.

Президенти на МПО редактиране

Организации на МПО редактиране

Съвременни организации[24] редактиране

Други бивши секции на организацията[26] редактиране

Неизползвана литература редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Pelisterski, Hristo. Our Oath // Macedonian Tribune 1 (9). February 17, 1927. с. 1.
  2. ↑ Panov, Lou. Macedonians May Now Speak Out // Macedonian Tribune 64 (3081). November 1, 1991. с. 1.
  3. ↑ "Tumbling Walls Revisited" by Ivan Lebamoff. Macedonian Tribune. February 22, 1990
  4. ↑ MPO History // Архивиран от оригинала на 2018-12-06. Посетен на 2023-05-22.
  5. ↑ The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Page 87 by Loring M. Danforth.
  6. ↑ Paul R. Magocsi, „Encyclopedia of Canada's peoples“, Multicultural History Society of Ontario
  7. ↑ "MPO – 90 Years of Struggle for a Macedonian State". Dr. Lubomir Todorov. 91th Annual MPO Convention in Fort Wayne, Indiana. September 2, 2012. // Архивиран от оригинала на 2016-06-23. Посетен на 2023-05-22.
  8. ↑ "New Energy, Old Values". Jordan Lebamoff. Macedonian Tribune, January 8, 2015. Page 2
  9. ↑ www.macedonian.org, архив на оригинала от 21 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170921145552/http://www.macedonian.org/Media/advocacy.asp, посетен на 2009-08-18 
  10. ↑ Convention – MPO Annual Convention Архив на оригинала от 2009-04-16 в Wayback Machine. ((en))
  11. ↑ Алманах „Македония“. София 1931 г., стр.861
  12. ↑ Клауза 4 в първата схема на МПО.
  13. ↑ „Обяснителна бележка“ към клауза 28 в първата схема на МПО.
  14. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.303 – 314.
  15. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.314 – 319.
  16. ↑ Методиев, Момчил. Календар и църковна политика през комунизма // Двери на Православието, 2008. Посетен на 24 май 2010.
  17. ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.22
  18. ↑ МПО „Любен Димитров“ подкрепя пробългарски позиции, но не е призната за легитимна от борда на директорите на МПО. Нейният печатен орган „Македонска трибуна“ е различен от официалния „Македонска трибуна“, архив на оригинала от 15 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131215121352/http://www.macedonian.org/Media/maktrib.asp, посетен на 2009-08-26 
  19. ↑ „Македонска организация в Канада: Пуснете Спаска! Срамота е!“, 9 септември 2009 г., взето от world.actualno.com, архив на оригинала от 12 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090912115159/http://world.actualno.com/news_260739.html, посетен на 2009-11-15 
  20. ↑ Факсимиле от МПО „Швейцария на Балканите“, Торонто, в подкрепа на Спаска Митрова
  21. ↑ „Лабро Королов – изхвърлен с тежки думи от МПО Канада заради Спаска“, 30 октомври 2009 г., взето от www.media-bg.net[неработеща препратка]
  22. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 486 – 487.
  23. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 281.
  24. ↑ Macedonian Patriotic Organization – About Us
  25. ↑ МПО отбеляза своята 100-годишнина с конгрес във Форт Уейн // mni.bg. Посетен на 27.9.2022.
  26. ↑ Shea, John. Macedonia and Greece: The Struggle to Define a New Balkan Nation. Jefferson, McFarland, 1997. с. 183.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Македонска_патриотична_организация&oldid=12028587“.