Македонският културен дом е основна сграда на македонската емиграция в София и заедно с прилежащото му кино „Македония“ е паметник на културата от национално значение[1].

Македонски културен дом
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение
Местоположение София, България
Изграждане1936 г.

Намира се на улица „Пиротска“ № 5. Разположена е на площ от 1400 m2, на 5 етажа, със 75 стаи, с партерни магазини, два обширни и един малък салон.[2] Днес в нея се помещават централата на ПП „ВМРО – Българско национално движение“, Македонският научен институт, антикварна книжарница и други. Собственост е на частна фондация „ВМРО“, регистрирана в Пазарджик.[3]

Идеята за построяване на обща сграда на македонската емиграция в София се приема при учредяването на Македонския научен институт през 1923 година, в която е предвидено да се приюти и етнографско-исторически музей и библиотека.[4] Началото на изграждането е поставено през 1929 година. Над 150 000 лева за построяването на сградата дарява Димче Хаджикочов[5], а през 1936 година 500 000 лева са отпуснати за строежа от Благотворителната посмътна каса към Илинденската организация[6]. Общата стойност на строежа е 17 милиона лева.[2]

 
Сградата през 1930-те години

След построяването на сградата (март-април 1936 година) в нея се помещават Илинденската организация, Македонският научен институт и други. В сградата е изложена и урната с останките на Гоце Делчев. Останките му и голяма част от събраните колекции след 1944 са предадени на Титова Югославия.

След разформироването на МНИ сградата се използва от Дружество „Гоце Делчев“, чийто дългогодишен председател е Владимир Иванов (Кузман Караджов е подпредседател на дружеството в периода 1945 – 1973 година[7]). По това време организацията следва тясната партийна линия, която не е патриотична. На 18 май 1977 година Политбюро на БКП изисква базите, ансамблите, средставата и наличния състав на дружеството да минат под опеката на Националния комитет на Отечествения фронт. Сградата е преименувана на Културен дом „Владимир Поптомов“, а за неин директор е назначен Христо Тенев, заменен по-късно от полковник Иван Караянев. Промените от 1977 година възстановяват част от секциите и братствата - кукушко, прилепско, дебърско, кичевско, серско, солунско, крушевско, охридско-стружко, велешко-щипско, леринско-кайлярско, скопско, костурско, гевгелийско, битолско и туристическо.[8] Председателите на братствата и председателят на дружество „Гоце Делчев“ формират клубен съвет, който изготвя годишна програма за дейността на културния дом. През юни 1985 година клубът е оглавен от професора от Софийския университет Димитър Гоцев, който започва да го реформира. Освен него в ръководството влизат Христо Тенев като заместник, Ангел Ангелов (Джендема) като секретар и Огнян Добрев като библиотекар.[9] Дълги години организацията издава научното списание „Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България“.

След демократичните промени от 1989 година сградата се използва от организацията „ВМРО – Съюз на македонските дружества“, регистрирана като политическа партия през 1999 година с името „ВМРО – Българско национално движение“.

  1. Списък на паметниците на културата с категория „Национално значение“ на територията на град София, стр. 4
  2. а б Македонски Културенъ домъ // Илюстрация Илинден X (2 (92)). София, Издание на Илинденската организация, февруари 1938. с. 10 - 12.
  3. Симеонов, Мирослав. „Независима“ фондация със седалище в Пазарджик се разпорежда с имотите на македонските бежанци Архив на оригинала от 2013-01-25 в Wayback Machine., macedoniainfo.com
  4. Устав на Македонския научен институт, приет на учредителното му събрание, 21 декември 1923 г.
  5. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 262.
  6. Отчетъ // Илюстрация Илиндень 10 (80). Илинденска организация, Декемврий 1936. с. 7.
  7. Кузман Иванов Караджов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 28 май 2019 г.
  8. Генадиев, Генади. ВМРО - Възстановяване и развитие в края на XX век. Варна, Издателство „Славена“, 2003. ISBN 954-579-253-1. с. 26.
  9. Генадиев, Генади. ВМРО - Възстановяване и развитие в края на XX век. Варна, Издателство „Славена“, 2003. ISBN 954-579-253-1. с. 27.