Макия
Ма̀кия[1] (в мн. число – макѝ[2]), още маквѝси[3], представлява растителност от вечнозелени твърдолистни или трънливи храсти и ниски дървета. Маквисите са най-характерни предимно за долните склонове на планините близо до Средиземно море. Срещат се и в райони със средиземноморски климат по скалисти и силно ерозирани почви, като в Австралия се наричат скреб, а в Северна Америка – чапарал. Срещат се до към 700 m н.в., където образуват гъсти, често труднопроходими храсталаци или по-рядко като подлес във вечнозелените твърдолистни средиземноморски гори.[4]
В състава на маквисите влизат голямо число видове, като преобладават бодливите храсти (средна височина 3 – 4 m и по-рядко дървета с височина 8 – 10 m). По-голямата част от маквисите са вторична растителност, възникнала на места, където горите са унищожени от човека, но има и коренни видове, някои от които са много ароматни, като те включват семейство Lamiaceae, лаври, миртове, също див шамфъстък, ягодово дърво, средиземноморска хвойна, дива маслина, лавдан. Често се наблюдават и европейски маслини, рожков и смокини, които са разпръснати из района и образуват открити гори при отсъствието на човешка дейност.[5]
Източници редактиране
- ↑ Макия – определение в Речника на българския език
- ↑ Маки – определение в Речника на българския език
- ↑ Маквиси – определение в Речника на българския език
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Маквис, т. 15, стр. 232
- ↑ maquis | Definition, Description, Ecology, Fire, Plants, Ecosystem, & Facts | Britannica
