Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За едноименното село в Република Македония вижте Маково (Община Новаци).

Маково е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище. До 1934 година името на селото е Кочашлии.[1]

Маково
Общи данни
Население 258 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,467 km²
Надм. височина 216 m
Пощ. код 7785
Тел. код 06004
МПС код Т
ЕКАТТЕ 46228
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
д-р Дарин Димитров
(ГЕРБ)

Съдържание

ИсторияРедактиране

По предания, селото е още от времето на османската власт, първата къща е била на турски бей. До Освобождението от турско иго цялото му население е било мохамеданско, имало е само един българин християнин – това е бил слугата на бея, негов кочияш. Първият заселник българин в селото е дошъл след освобождението от турско иго – това е бил Чакър Колю – бакалин от Ески Джумая. Селото през тези години е подложено на серия нападения от българи, жители на разградското село Арнаут, днес село Пороище. В тези нападения активно участие е вземал Димитър Неделчев, който станал първият християнин, заселил се трайно тук. Последван е от Петко Табачковлията. Така започнал процесът на изселване на турците мохамедани и заселването на селото с българи християни. Част от българите заселници като братята Миневи идват от Дряновските и Тревненските махали, те си застрояват едноименни махали в селото. Някои от заселниците са били от тревненската махала Коевци миневи. Селото строи своя църква, посещавана и от жители на съседни села, които са били почти изцяло турски и в които е нямало църкви.

1899 г. – е създадено училище с първи даскал Добри Иванов Чолаков, пазарен, според летописната книга на училището, за 300 лв. месечно – по 150 лв. в пари и 150 лв. в натура. Преди това, от 1895 г. на децата – около 80, преподавал Даскал Кънчо в църквата или в някой дюкян. През 1927 т. жителите на селото строят нова сграда на училището. Преди 1944 г. то е притежавало 900 дка. земеделска земя.

1883 г. – първи кмет на селото става Георги Раданов.

1909 г. – е построена мелница край селото. Години по-късно и маслобойна в центъра на селото.

1913 г. – е началото на читалищната дейност. Читалището е било помещавано в помещение към църквата.

1915 г. – е създадена кредитна кооперация „Жетвар“, станала основа за създаването на Трудово- кооперативната земеделска кооперация през 1951 г.

1930 г. – Властта прави оземляване на безимотните, макар че имало много спорове дали то е било справедливо.

1919 г. – Петима жители с леви убеждения 8никола милушев, атанас колев тодор добрев витан славов и др./създават структура на БРП /к/, която след 1923 г. губи връзка с вишестоящата организация и се разтурва.

1931 г. – 9 души от селото възстановяват организацията на БРП /к/.

1931 г. – 5 души /сред които Никола Милушев, Атанас Колев, Тодор Добрев, Витан Славов и др. /основат структура на Младежката работническа партия /РМС/. На изборите за кмет през 1927 г. лявата опозиция дори печели изборите, но управляващите бламират резултатите.

1919 г. – Своя партийна структура БЗНС създават и земеделците от селото.

В началото на 50-те години на 20 век селото е електрифицирано. След създаването на ТКЗС кооперативът със свои средства построява сравнително голяма за региона сграда на читалище. Основан е и футболен отбор.

До 70-те години на 20 век, когато в Маково се заселват няколко рода помаци от Родопите, тук живеят само православни българи и няколко семейства мигриращи цигани. С течение на времето броят на местните жители православни намалява и управлението на селото се поема от преселниците, които в края на 20 век са преобладаващо население.

Селото е в район, в който се намират развалини от укрепителната линия между крепостите при Опака, Садина и Войвода. Според намерената керамика, стъкло и метални предмети и др. развалините между село Маково и село Сейдол са определени като ранно-византийски от 5-7 век и са функционирали през късната античност – във връзка с град Абритус.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 706
 
1946 683
1956 567
1965 454
1975 248
1985 337
1992 353
2001 319
2011 292

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 292 100.00
Българи 205 70.20
Турци 58 19.86
Цигани 0 0.00
Други 3 1.02
Не се самоопределят 24 8.21
Не отговорили 2 0.68

РелигииРедактиране

До 1970-те години – само православие. Селото е имало църква, построена в началото на миналия век, вече порутена. В днешни дни в селото има построена нова джамия. По-голямата част от населението изповядва ислям.

БележкиРедактиране

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. „Справка за населението на село Маково, община Търговище, област Търговище, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 1 декември 2018. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 1 декември 2018. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 декември 2018. (на английски)