Макриялоско неолитно селище

Макриялоско неолитно селище (на гръцки: Νεολιθικός οικισμός Μακρυγιάλου) е неолитно селище край пиерийското село Макриялос, Гърция. Селището, съществувало около 1500 години от 6000 до 4500 година пр.н.е, е едно от най-големите праисторически селища в Гърция.

Макриялоско неолитно селище
Местоположение
40.399722, 22.595833 Местоположение в Гърция
Страна	Гърция
дем	Пидна-Колиндрос
село	Макриялос
Археология
Вид	Селище
Период	5300 – 4500 г. пр.н.е.
Епоха	Неолит

Местоположение

Селището се намира в ниските хълмове, които са на разстояние 2 km от сегашната брегова ивица.

Разкриване

Селището е открито при разширяването на националния път и железопътната линия Атина-Солун. Работата по разкриването на селището започва в 1992 година и завършва няколко години по-късно. Разкопките са предприети от XVI ефория за праисторически и класически старини.

История

Селището е основано през VI хилядолетие пр.н.е. Това е равнинно селище, обитавано както през Късен неолит I (преддимински период, 5300-4900 г. пр. н. е.), така и през Късен неолит II (димински период, 4800-4500 г.). Характерно за тези архитектурни фази е, че те не се развиват една върху друга, както обикновено се случва в неолитните селища (могила), а се разширяват една до друга. Площта на разкопките достига 60 декара, а общата площ на обитаемата територия възлиза на около 500 декара. Голяма част от общата площ на селището обаче е унищожена при предходни работи по пътната мрежа.

Макриялос I (5300-4900 пр. н. е.)

Селището от Късния неолит I (Макриялос I) се състои от рядко построени, кръгли колиби с мазета, вкопани в земята. Подът на сградите се състои от стволове на дървета, които покриват мазетата. Надстройката е направена с колове, клони и глина. В периферията на селището са разкрити огромни ровове, чийто диаметър понякога надхвърля 30 метра. Селище I е оградено с двоен ров. Вътрешният ров се състои от ями и е с ширина 4,5 m и дълбочина 3,5 m, докато външният ров е по-малък. След изоставянето на това селище рововете са използвани за погребения, но и за отпадъци. Между двете фази може да е имало временно изоставяне на селището.

Макриялос II (4800-4500 пр.н.е.)

По време на Късния неолит II (Макриялос II) селището е доста диверсифицирано, запазвайки обаче основната структура на по-старата фаза. Общата площ на селището се свива значително, а сградите са по-малки, но с по-плътно разположение. Сградите са били от подобен тип с диаметър 5 m. Обществени работи, ровове и траншеи съществуват и през тази фаза, но те не играят толкова важна роля. Напротив, жителите на селището наблягат повече на личните пространства. Сградите остават кръгли и полуподземни, докато значителен брой находки са открити в подземни структури. Между подземните и полуподземните сгради са се оформяли открити открити пространства, често павирани с камъни, които са били използвани за ежедневните задачи на хората.

В края на по-новата фаза на селище II се използват правоъгълни и по-големи сгради. По-конкретно, открита е 15-метрова дъгообразна сграда, която може би не е единствената в селището. Най-добре запазената сграда е с площ от 60 m, т.е. много по-голяма от предшестващите я подземни и полуподземни сгради. И в тази фаза селището е било защитено от рововете.

Археологически находки

Археологическите разкопки изваждат на бял свят много инструменти, съдове и накити - 10 000 сечива от обсидиан и кремък, 8 000 полирани каменни сечива (кирки, длета, длета и други), около 240 глинени и мраморни фигурки, пръстеновидни периапти от мрамор (Макриялос I) и бронз (Макриялос II), бижута от кост и кост и медни предмети (мъниста, зъбци, ковани телове и плочи). Всички тези находки разкриват пълния спектър от дейности на неолитните хора.

През фаза I категорията на големите съдове с черна корона доминира в керамиката. Черната полирана повърхност е украсена с фини линии от бял цвят, които трудно се запазват. Често срещано е и наличието на набраздена украса в различни варианти. Освен това малките бутилки с дръжки са били украсени предимно с фигури на животни или хора.

Във фаза II е характерна изписаната и гравирана керамика от класическия Димини период (района на Волос). Някои вази са с врязана украса с цветни изображения на животни, а други с пластична украса.

Анализът на бронзовите предмети показва, че те са резултат от напреднал технологичен етап в металургията. Нивото на металургична дейност, получено от находките на Макриялос, е в хармония с данните от селищата Ситагри, Дикили Таш, както и със съвременните селища в Югоизточна Европа.

Селището Макриялос е изоставено в средата на IV хилядолетие пр.н.е. Освен важността на мобилните си находки, то придобива особено значение, тъй като площта му е толкова голяма, че може да се счита за достатъчна извадка за отговор на археологическите въпроси относно структурата и организацията на едно неолитно селище, както се развива в пространството и време.

Библиография

• I. L. Mainland, P. Halstead, "The Diet and Management of Domestic Sheep and Goats at Neolithic Makriyalos" in J. Davies et al., edd., Diet and Health in Past Animal Populations: Current Research and Future Directions (Oxoniae: Oxbow, 2005) pp. 104–112
• Dimitra Mylona, "The Neolithic site of Makriyalos, northern Greece A reconstruction of the social and economic structure of the settlement through a comparative study of the finds" in Sofia Voutsaki & Soultana Maria Valamoti, edd., Diet, Economy and Society in the Ancient Greek World (Lovanii: Peeters, 2013. Pharos, suppl. 1) pp. 77-88
• Maria Pappa, Paul Halstead, K. Kotsakis, D. Urem-Kotsou, "Evidence for large-scale feasting at Late Neolithic Makriyalos, N. Greece" in P. Halstead, J. Barrett, edd., Food, Cuisine and Society in Prehistoric Greece (Oxonii: Oxbow Books, 2004. Sheffield Studies in Aegean Archaeology, 5) pp. 16-44
• Maria Pappa, Manthos Besios, "The Neolithic Settlement at Makriyalos, Northern Greece: Preliminary Report on the 1993-1995 Excavations" in Journal of Field Archaeology vol. 26 (1999) pp. 177-195 JSTOR
• Dushka Urem-Kotsou, Kostas Kotsakis and Ben Stern, "Defining function in Neolithic ceramics: the example of Makriyalos, Greece" in Documenta praehistorica vol. 29 (2002) pp. 109-118
• S. M. Valamoti, "Investigating the prehistoric bread of Northern Greece: the archaeobotanical evidence for the Neolithic and the Bronze Age" in K. Fechner, M. Mesnil, edd., Pains, fours et foyers des temps passés. Archéologie et traditions boulangères des peuples agriculteurs d'Europe et du Proche-Orient (2002. Civilisations vol. 49 fascc. 1-2) pp. 49-66
• Dimitrios Vlachos, "Changes in the production and use of pottery from the Early Neolithic to the "secondary products revolution": some evidence from LN Makriyalos, Northern Greece" in Documenta praehistorica vol. 29 (2002) pp. 119-126.