Макс Вертхаймер
Макс Вертхаймер (на немски: Max Wertheimer) е германски психолог, един от основателите на гещалт психологията заедно с Курт Кофка и Волфганг Кьолер.
| Макс Вертхаймер Max Wertheimer | |
|---|---|
| германски психолог | |
.jpg) | |
| Роден | |
| Починал | 12 октомври 1943 г.
|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Карлов университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учил при | Освалд Кюлпе |
| Работил в | Гьоте университет Франкфурт на Майн |
| Повлиян | Кристиан фон Еренфелс |
| Макс Вертхаймер в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 15 април 1880 година в Прага, Австро-Унгария. В началото се ориентира към изучаване на право, но две години по-късно се насочва към философия и психология. Той е особено впечатлен от учението на философа-психолог Кристиан фон Еренфелс, който публикува значима статия върху качествата. През 1904 г. защитава докторска дисертация във Вюрцбургския университет, а през 1910 работи в Психологическия институт към Франкфуртския университет, където се заражда интересът му към изследване на възприятията.
Умира на 12 октомври 1943 година в Ню Ръшел, Ню Йорк, на 63-годишна възраст.
Научна дейностРедактиране
Гещалт теорията на Верхаймер отива далеч отвъд доктрината на Еренфелс. Той смята, че цялото е съвсем различно от сумата на неговите части – не просто повече, а по-важно от частите. По-голямата част от различните „цялости“ са интегрирани системи, подчастите на които се намират в сложни взаимоотношения една с друга; частите са това, което са, поради тяхното място, роля и функция в цялото, на което са части. В едно истинско системно цяло (гещалт) промяната на една част води до основна промяна в цялото и в много негови други части.
Този радикален подход става основна школа в психологията по време на първата половина на XX век. Много гещалтистки идеи се появяват отново през 70-те и 80-те години в модерни области като преработка на информацията, решаване на проблеми, изкуствен интелект и други аспекти на когнитивната психология.
БиблиографияРедактиране
- M. Wertheimer. Experimentelle Studien über das Sehen von Bewegung. // Zeitschrift für Psychologie 61. 1912. с. 161 – 265.
- Wertheimer, M. (1922). Untersuchungen zur Lehre von der Gestalt, I: Prinzipielle Bemerkungen [Investigations in Gestalt theory: I. The general theoretical situation]. Psychologische Forschung, 1, 47 – 58.
- Wertheimer, M. (1923). Untersuchungen zur Lehre von der Gestalt, II. [Investigations in Gestalt Theory: II. Laws of organization in perceptual forms]. Psychologische Forschung, 4, 301 – 350.
- Wertheimer, M. (1938a). The general theoretical situation. In W. D. Ellis (Ed.), A source book of Gestalt psychology (pp. 12 – 16). London, England: Routledge & Kegan Paul. (Original work published 1922)
- Wertheimer, M. (1938b). Gestalt theory. In W. D. Ellis (Ed.), A source book of Gestalt psychology (pp. 1 – 11). London, England: Routledge & Kegan Paul. (Original work published 1924)
- Wertheimer, M. (1938c). Laws of organization in perceptual forms. In W. D. Ellis (Ed.), A source book of Gestalt psychology (pp. 71 – 94). London, England: Routledge & Kegan Paul. (Original work published 1923)
- Wertheimer, M. (1945). Productive thinking. New York, NY: Harper.
By his son:
- Wertheimer, Michael (1996). A Contemporary Perspective on the Psychology of Productive Thinking. University of Boulder Colorado.
ИзточнициРедактиране
- Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
