Малина

вид растение
Вижте пояснителната страница за други значения на Малина.

Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от разред розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име.

Малина
20130714Himbeere Schwetzinger Hardt2.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Къпина (Rubus)
вид:Малина (R. idaeus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Малина в Общомедия
[ редактиране ]

Съществуват около 320 вида.

Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.

Диви малини в България

Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. Листата са последователни, нечифтоперести. По стъблото има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност от горе надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар – добро медоносно растение. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.

Плодът на малината е много сложен – образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4,56 – 4,67% захар, 1,13 – 1,96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти – сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.

Дива малина от Плана

Отглежда се в областите с умерен климат, главно в Европа и САЩ. В диво състояние малината се среща в Европа, Азия, Южна Америка, в областите с умерен, тропичен и субтропичен климат.

Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. По-разпространени сортове са Виламет, Малборо, Прусия, Нюбург и др. и българските сортове Рубин, Самодива, Люлин, Шопска алена и „№ 195“. В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините. От един декар малинови храсти се получават 800 – 900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи – до 1500 kg от декар.

Лечебни свойстваРедактиране

Малина
Raspberries, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия220 kJ (50 kcal)
Въглехидрати11.94 g
      Нишесте0 g
      Захари4.42 g
      Сукроза0.2 g
      Глюкоза1.86 g
      Фруктоза2.35 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0 g
   Влакна6.5 g
Мазнини0.65 g
   Наситени0.019 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.064 g
   Полиненаситени0.375 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини1.2 g
Вода85.75 g
Пепел0.46 g
Малина в Общомедия
Витамин A0 μg (0%)
   α-каротин16 μg
   β-каротин12 μg (1%)
Тиамин (B1)0.032 mg (3%)
Рибофлавин (B2)0.038 mg (3%)
Ниацин (B3)0.598 mg (4%)
Пантотенова к-на (B5)0.329 mg (7%)
Пиридоксин (B6)0.055 mg (4%)
Фолиева к-на (B9)21 μg (5%)
Кобаламин (B12)0 μg (0%)
Витамин C26.2 mg (29%)
Витамин D0 μg (0%)
Витамин Е0.87 mg (6%)
Витамин K7.8 μg (7%)
Ликопен0 μg
Малина в Общомедия
Калций, Ca25 mg (3%)
Желязо, Fe0.69 mg (9%)
Магнезий, Mg22 mg (6%)
Фосфор, P29 mg (4%)
Калий, K151 mg (3%)
Натрий, Na1 mg (0%)
Цинк, Zn0.42 mg (4%)
Мед, Cu0.09 mg (10%)
Манган, Mn0.67 mg (29%)
Селен, Se0.2 μg (0%)
Малина в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Малините утоляват жаждата и подобряват храносмилането, затова се използват в диетичното хранене, особено в детското. Благодарение на салициловата киселина, която се намира в плодовете, малините се използват и за сваляне на температурата. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да ги употребяват за храна поради високото съдържание на пуринови основи в тях.

ИзточнициРедактиране

  1. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)